Използвайте зрителни образи – Препоръка за писане 28

izpolzvayte-zritelni-obrazi-ndash-preporaka-za-pisane-282Превърнете бележника си в камера.

Още преди появата на киното писателите са се научили да използват кино-техниките на хартия. Под влияние на изящните изкуства, те отдавна са разбрали как да насочат фокуса, за да обхванат едновременно и пейзажа, и характера.

Много автори пишат книги, скролвайки в главата си сцени като във филм. Но използването на филмови техники може да се проследи още в най-ранните образци на английската литература. Преди хиляди години, неизвестният автор на „Беовулф“ вече е знаел какво е кино- техника. Той е умеел да насочва „обектива”, за да се усетят епичните пейзажи на земята и морето; „увеличавал” е фокуса, за да видим украсените с бижута пръсти на кралицата или демоничното проблясване в очите на чудовището.

През 2004 г. мястото на автора на „Беовулф“ заемат репортерите, като авторът във вестник „The New York Times“ C. J. Chivers. Той е автор на репортажи за нападения на терористите и бомбардиране на училища в разкъсваната от войната тогава Чечня:

„Когато първият мощен взрив разтърси въздуха, взривната вълна тръгна от училище №1 към квартала. Тълпата от жени около барикадите на южната милиция се приведе. Очите на възрастна жена са пълни със сълзи. Тя се удря с юмруци по главата. Друга жена плаче.

„Навиии!“ – крещи тя и пада на колене“.

В два кратки абзаца авторът ни показва събитие с три точки на „заснемане”, движейки се:

  • от експлозията във въздуха,
  • за да „заснеме” моментът, когато виждаме групата от жени и
  • възможно най-близък „кадър”, в който можем да видим сълзите в очите на старата жена.

За техниката на кино-репортажа научих от David Finkel, който пишеше във вестник «The Washington Post» за войната в Косово през 1999 г. Finkel създава журналистически филм, описващ такова окаяно положение на бежанците, когато самата помощ се превръща в битка:

„Един от доброволците на Червения кръст взема хляб и го хвърля без да гледа. Няма и малък шанс той да падне на земята. Твърде много хора следят неговия полет. Излита още един хляб, след него още един стотици ръце рязко се повдигат към небето, пръстите са опънати и се полюляват”.

В този откъс Финкел започва с крупен план на доброволеца, после премества ”камерата” така, че да видим стотиците ръце. Тълпата излиза от контрол и Финкел се съсредоточава върху една жена:

„За децата, за децата”, – крещи жената, ръцете й са протегнати напред в опит да достигне до камиона. Тя е по пуловер, на главата с превръзка, на ушите носи обеци. Когато не успява да стигне до камиона, тя повдига ръце, за да закрие ушите си, защото зад нея е дъщеря й, момиче на осем години, което тълпата е смазала и то крещи.

А по-натам още едно момиче, десетгодишно, с розово жакетче с котета, звезди и цветя, а сега и с кал. Тя е с рижи коси. В косите й също има засъхнала кал.”

Няколко прости описания на стандартните ракурси на камерата могат да помогнат на много автори да си представят как да използват своята „камера“, за да създават различни ефекти:

izpolzvayte-zritelni-obrazi-ndash-preporaka-za-pisane-283

  1. Снимка от въздуха: авторът гледа на света отгоре, все едно стои на върха на небостъргач или гледа към земята от дирижабъл. Пример: „Стотици чернокожи южноафриканци, които дойдоха да гласуват, стояха по няколко часа на дългия, лъкатушещ пясъчен път, чакайки реда си, за да пуснат бюлетина в урната за първи път в живота си.“
  2. Обхващане на перспективата: авторът отстъпва малко назад, за да хване и заобикалящото на чиито фон се развива действието. Той описва един свят, в който читателят е на път да влезе, понякога създавайки съответстващото настроение: ”Облак прах се издигна над училищната площадка, неговият размер предполагаше взрив с огромна мощност. След секунди се разнесоха картечни звуци, бързо превръщащи се в непрекъснат и кънтящ грохот“.
  3.  Средна дистанция: камерата се приближава до мястото на действие, достатъчно близо, за да се разгледат ключовите участници и да се разбере какво правят. Това е най-типичната дистанция, на която са написани повечето вестникарски истории. „Много от заложниците, останали живи, са излезли зашеметени от сградата на училището без да забелязват престрелката и експлозиите на гранати около тях. Мнозина са били едва облечени, с напрегнати лица от страх и умора, по телата с рани от шрапнели и куршуми“.
  4. Едър план: камерата се доближава толкова, че да се види лицето на обекта, за да се различат гняв, страх, ужас, тъга, ирония – пълен списък на човешките емоции. „Той се намръщи, бръчиците в ъгълчетата на очите му се задълбочиха, опитваше се да разбере… Някой го дръпна за колана на панталоните и одраска изсъхналото от слънцето лице. Той се взря в жената, печелейки време и все още се опитваше да разбере. Страхуваше се да признае“.
  5. Максимално мащабиране: авторът се фокусира върху важните детайли, които не могат да бъдат видяни от разстояние – пръстен на малкия пръст на гангстер; ден, ограден с кръг на календара; кенче бира в ръката на полицая. „Медицинската сестра в отделение за пациенти с рак извади мъртвата рибка от аквариума. Пациентите на това отделение има за какво да се замислят. Не е нужно излишно да им се напомня за смъртта“.

Преди няколко години бях на концерт под открито небе на пънк групата „Ramones“. Те свириха в градината, прилежаща към дома за стари хора във Флорида.

Това трябва да се види.

Долу, в ниското се събраха млади фенове с прически а ла ирокези. Отгоре, от прозорците се надвесиха старци със сиви коси, решили, че е дошъл краят на света. Аз наблюдавах начинаещия кореспондент, когото бяха изпратили да напише нещо за концерта. Цели два часа той стоя там на едно място и нито веднъж не извади своя бележник. Той трябваше да „обходи“ територията, така както правят фотографите – започвайки с танците по моравата и завършвайки с покрива на дома.

Практическа работа

1. Прочетете откъси от последните си статии, обръщайки внимание на дистанцията между автора и обекта на описание. Анализирайте вашите предпочитания. Движите ли „камерата”? Или предпочитате да пишете на безопасна средна дистанция?

2. Смяната на дистанцията и ракурса са сърцето на кинематографа. Прегледайте вашите любими филм, като обърнете внимание на работата на оператора. Помислете как бихте описали на хартия някои сцени.

3. Следващия път, когато имате задание вземете и фотоапарат. Целта ви не е да направите снимки за публикуване. Вашата цел – внимателен поглед и чувствителен ум. Правете снимки с различни гледни точки и под различен ъгъл. Прегледайте снимките преди да напишете текста.

4. Когато се готвите за следващия си текст, направете усилие и променете своята гледна точка. Ако е възможно осветете събитието в близък план и с максимално приближаване, от зрителското място и от зад кулисите.

Препоръка за писане Номер 27 – Импровизирайте

Ако смятате за полезна поредицата Препоръки за писане, моля споделете. Благодаря.

Коментар ?