Препоръка номер 38 – Шлифовайте диаманти

preporaka-nomer-38-shlifovajte-diamanti

Не губете нито половин думичка напразно. Виждал съм диаманта „Надежда“ в музея Smithsonian. С тегло 45 карата, той е голям, син и тежък, но не и красив. По-малките камъни обикновено имат повече страни и светлината играе по тях по-интересно. Същото се отнася и за писането.

В една идеална ситуация авторът на голям роман не бива да харчи думите напразно, но той го прави и има големи шансове зад добрата рамка читателят да не забележи фалшификата. Колкото по-кратка е историята, толкова по-голямо е вниманието към всяка дума. Така че, шлифовайте своите диаманти.

Да пишете, пресъздавайки живи картини и звуци, е изкуство. Авторът Чарлз Куралт [Charles Kuralt] майсторски е употребил всяка дума и дори пауза:

„Влюбих се в американските имена на градове“ – пише поетът Стивън Винсънт Бенет [Stephen Vincent Benet].

Това е разбираемо – как да не се влюбите? Ако сте били в места като Да оближеш тигана в Тексас или в Борбата на бръмбара, или в Ощипване и ритник, и в Отрежи-стрелни. В Калифорния можете да изминете разстоянието от Апартамента на измамника до Въшливо ниво с междинна спирка Очите на крадеца.

Могат ли добрите хора от Сънливи очи в Минесота да пийнат малко Горещо кафе в Мисисипи, за да се събудят?

Може да преминете от Брак в Северна Каролина до Ласки в щата Вирджиния, или от Ласки в Брак.

Отсядал съм в Маймунска вежда в Кентъки, в Саблевидни крака и Надгробна плоча, в Голямата тръба и Бичи град. Все още обичам Гном в Кентъки, макар това да е само едно малко градче.

„Влюбих се в американските имена“. Как може да не се влюбя?

Робърт Луис Стивънсън [Robert Louis Stevenson] е бил поразен от богатството на нашата карта. Той пише: „В света няма такова кътче, където имената да са толкова богати, поетични, хумористични и нагледни, както в Съединените Щати“. Той нарича страната ни „песенна, музикална земя“.

Това е цяло есе.

Моят приятел Питър Майнке [Peter Meinke], един великолепен поет, ме учеше, че кратките писмени форми имат три ясни характеристики. Краткостта им дава концентрирана сила, създава пространство за хумор и вдъхновява писателя да шлифова езика, да накара словото да затанцува. Есето на Куралт демонстрира всички тези три качества. Той е предал силата на американския английски чрез примери на географски имена, като всяко удачно название добавя нов аспект към диаманта.

В колонката „Въпроси-отговори“ Джеф Елдър [Jeff Elder] отговаря на запитване за изчезването на някои американски животни:

„Странстващите гълъбите са подобни на вид с „плачещата гургулица“, но те са по-ярки, с винено червени гърди, зелена шийка и дълги сини опашки.

В началото на 19-ти век те са били около 5 милиарда в САЩ. Птиците са били толкова много, че се изобретили технически приспособления за тяхното унищожение. Специалисти следели за тяхната миграция. Цели люпила били обгазявани, докато спели по дърветата. Птици се изпращали на пазара вагон след вагон, вагон след вагон. Фермерите купували по две дузини за долар – за храна на свинете.

За времето на едно поколение най-многочислената птица на Америка е изтребена.

В национален парк „Wyalusing“ в Уисконсин има каменна стена. На нея бронзова плоча с изображение на птица и надпис: „Този вид е изчезнал заради алчността и безхаберието на човека“.

Когато помоля читателите да оценят този текст, те намират много страни. Ето някои, кои посочват:

– Фразата „вагон след вагон, вагон след вагон“ сама по себе си прилича на вагона.

– Фразата „били обгазявани“ навежда на мисли за холокоста.

– Първият абзац е пълен с натурализъм, а вторият съдържа деструктивно-технологична лексика.

– „Ние знаем, че птицата е изчезнала и авторът страхотно се е заиграл с факта, че гургулицата се нарича „плачеща“.

В кратките жанрове краят е виден за читателя още в началото. С добрият финал Елдър е шлифовал своя диамант.

Ето надпис към снимка, която се появява във вестник „Atlanta Constitution“:

„Когато морски пехотинец изпълни на гайда „Amazing Grace“ [известен погребален марш в САЩ], хората в залата не могат да сдържат сълзите си. В такава атмосфера в Историческия център на Атланта в четвъртък е открит първият постоянен мемориал на загиналите във войната във Виетнам.

Създаден със средства на бизнес-асоциация на ветераните от Виетнам в Атланта, мемориалът е открит в присъствието на роднини и приятели на загиналите. Сред тях с минута мълчание почете паметта на падналите и Джанел Харисън [Janel Harrison]. Монументът е разположен в нов парк на територията на историческия център, на ъгъла на Слейтън Драйв и Уест Пейс Фери Роуд.

Президентът на асоциацията на Рик Лестър прочете стихотворение, посветено на загиналите и гравирано на бронзова плоча. Армейският оркестър изсвири военни мелодии, седем стрелци дадоха салют с оръжията си, три армейски хеликоптера кръжаха в небето. Тръбачите затръбиха с рогове.

Пресните борови стърготини и торфа придаваха на паметника вид на свежа могила“.

Авторът Бил Хендрик [Bill Hendrick] превръща такъв прост вестникарски жанр като надпис към снимка в една малка частица от историята. Той е превърнал неофициалния надпис в малка, но важна бележка за загубата и паметта, за духовното и светското.

Практикум

  1. Прочетете трите кратки текста, посочени в препоръката по-горе. Проведете изследвания и определете какви методи са използвали авторите, за да заблестят историите им като диаманти.
  2. Намерете най-кратката статия, която сте написали за последната година. Сравнете я с примерите по-горе. Опитайте се да я преработите така, че да работи всяка дума.
  3. Опитайте се да напишете надпис към фотография, подобна на тази по-горе. Тренирайте като измисляте надписи към снимки от вестници и списания.
  4. Започнете да колекционирате кратки писмени форми. Да ги споделяте с ваши колеги. Обсъждайте как са написани. Направете списък с техники и прийоми, които могат да са ви полезни.
Коментар ?