Препоръка за писане №33: Репетиция

preporaka-za-pisane-33-repetitsiya

Отлагането е полезно. Превърнете забавянето в репетиция.

Практически всички автори гонят срокове, затова с немалка доза увереност твърдя, че и вие също.

Ако работите в редакция, заобиколен от професионални журналисти и редактори, знаете, че отсрочките приемат различни форми. Кино-журналистът може за стотен път да проверява своя e-mail. Редакторът на спорта може да гледа канал „Спорт“. Музикалният критик просто се е загледал в нищото.

Английската дума отлагам „procrastinate“ идва от латинския корен „cras“, което означава утре. Никога не пишете днес това, което може да се отложи за утре. Но отлагането за журналиста е порок, не е добродетел. Когато не пишем, ние започваме да се съмняваме в себе си, принасяме в жертва времето, което можем да отделим за творчество.

Какво ще се случи, ако на времето за отсрочка погледнем не като на нещо разрушително, а като на нещо положително, дори необходимо? Можем ли да наречем отлагането някак по-различно? Например, „репетиция“?

Ето какво пише моят приятел и учител Donald Murray:

„Когато започнах да работя като преподавател по писане, аз открих, че повечето репортери, идващи на лекциите, работеха в полето на записките си, връщаха се в редакцията, сядаха на компютъра и започваха да пишат. Логично, нали? Но четох изследване на Доналд Грейв за процеса на писане при малки деца. Той обясняваше, че най-добрите писатели първо превъртат в главата си, това което смятат да напишат и чак след това се захващат за писането. Разбрах, че това важи и за авторите във вестниците. Най-добрите пера пишат в главата си – а често и в бележник – още преди репортажа, после по време на интервюто и по пътя обратно към работното място. Те се упражняват какво могат да напишат така, както ние репетираме предложение за женитба, разговор за увеличение на заплатата, интервю за наемане на работа“.

По-просто казано, авторите пишат своите статии мислено. Слепи поети и романисти, например, Милтън и Джойс, така са работили. Те измисляли текстове дълги нощи, за да могат сутринта да ги издиктуват на записващия. Репортерът по нищо не се отличава от литератора.

Нека си представим репортер, пишещ горещи новини, да речем за пожар на строителна площадка. Той е прекарал половин ден на мястото на събитието, правейки отметки в бележник. Сега на него/нея им трябва половин час, за да стигнат до офиса. До крайният срок ще остане един час. Адреналинът скача. Няма време за отлагане.

Тридесетте минути в колата са безценни. Може би репортерът ще включи радиото и ще започне да пише в главата си. Някои автори могат да измислят и запомнят по няколко абзаца. Но по-вероятно е той или тя да раздели на три основни части статията или ключови фрази, или да опита да направи първият, най-важен параграф от текста (лийд): „Силен вятър превърна малък огън в адски пламък, унищожавайки комплекс от три сгради в покрайнините на Ybor City“.

Крайните срокове притискат повечето. Но твърде често журналистите се дърпат до последно. Алтернативата: да превърнат периодите на престой в репетиция. Мъдрост в дзен стил: За да пише, писателят не трябва да пише. За да пишеш бързо, Скакалецо, ти трябва да пишеш бавно.

Тук влиза в играта навика да се туткаме. Един мечтае наяве, друг яде, трети прави разходки, четвърти слуша музика, пети пие и ходи в тоалетната, шести гледа любимия си сайт (www.svetlilo.com), седми прибира масата, осми говори, говори, говори. Всяко забавяне може да се превърне в подготовка и планиране. Журналистът може убедително да отговори на скептика редактор: „Аз не се туткам, аз се подготвям“.

Писателският ступор опустошава дори повече, отколкото отлагането. Но дори от това спиране може да се извади творчески плюс – високи стандарти. Чуйте поета William Stafford:

„Аз мисля, че така нареченият „писмен ступор“, е резултат от дисбаланс между Вашите стандарти и качеството на изпълнение… Трябва да смъкнете летвата, докато не преодолеете психологическата бариера пред писането. Да се пише е лесно. Просто трябва да се отървете от стандартите, които Ви задържат“.

Няма никакви стандарти. Какво може да бъде по-приятно за един писател? Мъдростта на съвета се проявява в стотиците и дори хиляди текстове, които всеки ден се появяват под формата на email и в сайтовете. Опростените стандарти са пуснали на воля цяло едно поколение от онлайн журналисти, които причисляват себе си, гръмко казано, към Клуба на писателите.

Много е лесно да се заяви, че стандартите на блогърите са много ниски, че да се четат тези цифрови пионери щеше да е много по-лесно, ако те вдигнеха стандартите си – но това си струва да се направи в края.

Тук се очертава още една препоръка.

Практика

  1. Много автори прикриват с проучвания и събиране на материал нежеланието да пишат. Те събират данни месеци и години, а след това за няколко часа пишат текст. Съвет: започнете да пишете много по-рано, отколкото вие мислите, че сте готови. Напишете резюме на събраните през деня материали. Водете си бележки за това, което сте научили. Напишете противоречив начален параграф (лийд). Нека написаното ви подскаже каква информация не ви достига.
  2. Говорете с автор, който често спазва срокове. Дипломатично питайте: „Над какво работите? Как върви?“. Оказва се, че обсъждането на писането може да превърне отлагането в подготовка, може дори в действие.
  3. Don Fry разделя всички писатели на два типа: работни коне и играчи. Ако сте работен кон, трябва да експериментирате със свободно писане. Ако сте зациклили, опитайте се да пишете възможно най-бързо в рамките на три минути. Целта не е да се създаде чернова, а в това да се отлепите от мястото си.
  4. Водете си в рамките на един месец дневник. Записвайте идеи или фрази. Кажете си, че нищо от дневника няма да премине в статия. Това ще помогне да смъкнете летвата. Напишете бележки за бъдеща статия. Това ще ви помогне да се отпуснете.
Коментар ?