Техники за писане на текст – Препоръка Номер 1
Предстои да ви представя поредица от 50 техники, прийоми за писане. Техен автор е Рой Питър Кларк, а за мен беше много интересно да се запозная с тях и бих искала да ги споделя.
Това са препоръки, а не правила. Те не съществуват в равнината на „доброто и лошото”, а по-скоро са резултат на „причината и следствието”. Срещали сте сигурно много препоръки за добро писане, опиращи се на тези техники. А вероятно и много от вас ги ползват без да осъзнават, че го правят. Често започваме да действаме автоматично, усвоявайки дадено умение. Във всички случаи, тези препоръки могат да са полезна отправна точка за всеки, който има сериозно или любителско желание да се занимава с писане. Но нека да започнем.
Препоръка Номер 1: Спазвайте реда на думите
Започнете изречението с подлог и сказуемо, оставяйки по-голямата част от него след тях. Дори едно дълго изречение може да бъде просто и ясно, когато подлогът и сказуемото направят прозрачно съдържанието.
За да използвате тази техника, представете си всяко изречение отпечатано на една безкрайно дълга хартия. А сега си представете: репортер пише „новина“, при която подлогът и сказуемото са следвани от всички останали части. Ако си представим, че това е „новината”, то тя ще изглежда така:
„Бунтовници взеха контрола над Кап Хаитиен, вторият по големина град в Хаити, в неделя, без да срещнат съпротива; местните жители ликуваха, запален е полицейския участък, разграбени са хранителните запаси от пристанищния склад и летището, което е спешно затворено. Полицията и въоръжените сили на президента Жан-Бертран Аристид са се спасили с бягство.”
Първото изречение от пасажа има 38 думи и е пълно с действия. В действителност изречението е толкова плътно и претоварено, че е готово да експлодира като прегрял двигател. Но. Контролът над ситуацията идва с поставянето отпред на следните три думи: „Бунтовници взеха контрола”. Мислете си за първата част от изречението като за локомотив, който тегли всички останали вагони.
Професионалните автори са в състояние на този принцип да създават страница след страница. Да разгледаме един откъс от „Улица Консервна” на Джон Стайнбек. Това е описание на живота на морския изследовател Док:
„От будилник Док не се нуждаеше. Той толкова отдавна си имаше вземане-даване с приливите и отливите, че чуваше движението на водата дори насън. Док се събуди с първите лъчи на слънцето, погледна през прозореца – отливът вече беше започнал. Отпи от горещото кафе, изяде три сандвича и погълна целия литър бира.
Водата беше се отекла неусетно. И ето, вече се показваха камъните, сякаш някаква сила ги беше избутала на повърхността; океанът отстъпваше, оставяйки малки локви, мокри водорасли, мъх, гъби, светещи, кафяви, сини, оранжеви. Дъното беше осеяно със странни океански отломки: парчета от раковини, щипки, големи и малки парчета от скелети – фантастично гробище, точно на нивото, на което се хранеха морските обитатели.”
Във всяко изречение Стайнбек поставя подлога и сказуемото в началото или в близост до началото. Яснотата и силата на повествованието расте от изречение в изречение в абзаца. Той избягва монотонността, образувайки дълги изречения.
Подлогът и сказуемото обикновено са разделени в прозата. Това често се случва поради факта, че искаме да разкажем на читателите за подлога предварително, преди да пристъпим към глагола. Постъпвайки така, дори и от най-добри подбуди, ние рискуваме да объркаме читателя:
„Законопроектът, който изключва подоходния данък върху оценъчната стойност на новите имоти от разчетите на държавното финансиране на образованието, може да означава загуба на средства за общинските училища.”
Или, 17 думи разделят подлога „Законопроектът” от немощното сказуемо „може да означава” – фатална грешка, превръщаща един важен обществен текст в пълна безсмислица.
Ако авторът иска да създаде интрига, да добави напрежение или да накара читателя да изпадне в догадки, да „знае” незнайното, то може спокойно да сложи глагола последен. 🙂
Практическа работа
- Вземете някакъв вестник. Прочетете го с молив в ръка, като отбележите подлога и сказуемото;
- Направете същото с вашите статии;
- Направете същото и с проекта, върху който работите в момент;
- Следващия път, когато се „сражавате” с изречението, опитайте да поставите подлога и сказуемото в началото.