Възкресия Христосдалиева – дипломиран експерт-счетоводител

Възкресия Христосдалиева беше дипломиран експерт-счетоводител. Гордееше се с образованието си и беше поставила в малкия си, но кокетен офис немалкото си сертификати, дипломи и квалификации от лицензирани световни организации. Бяха разпръснати по стените в изискани рамки, внушаващи сдържан стандарт. Освен това, водеше курсове по „Счетоводство” в един учебен център, което я изпълваше с допълнителна гордост и вътрешно задоволство от постигнатото.

Предпочиташе да се отдава до късно на работата си в офиса. Нае го много изгодно в партера на една новопостроена кооперация в скъп софийски квартал. Това беше нейният свят – регламентиран, подреден и винаги под контрол. За жалост отвреме-навреме й се налагаше да се прибира вкъщи при малкото си кресливо дете и скучния съпруг. Майка й, дълбоко религиозна жена, която й беше дала това прекрасно име на светица, неслучайно й казваше да не бърза с избора на съпруг. Сега Възкресия с пълна сила осъзнаваше думите й – беше попаднала в капана на един неудовлетворяващ брак. Това с брака се оказа голям фишек обаче, си мислеше тя. Много шум за нищо. За едните сватбени снимки, дето оставаха за показване после само пред разни досадни роднини и приятели. А трябваше да се изръси цяло състояние покрай тези циркове със сватбената церемония. Още не беше прежалила сватбения бюджет и често пресмяташе наум отново и отново разходите. За всеки случай, да е сигурна, че не е пропуснала нещо. А и онова ДДС още я съмняваше, човъркаше ума й като червейче. Не беше лек животът на експерт-счетоводителите, не, не беше. Но тя достойно се бореше с трудностите на тази предизвикателна професия и всеки можеше да й завиди за постиженията. Но да се концентрира над работата.

Ах, как обичаше да седи сама в офиса си, заета с ведомости, декларации, първични и вторични счетоводни документи. В редките случаи, когато се чувстваше особено приповдигната, си пускаше класическа музика за фон, но като цяло предпочиташе тишината, така можеше да се съсредоточи напълно над любимите си дейности – осчетоводяване и четене на нормативни документи. На сън да я бутнеш, можеше да цитира всеки параграф от Закона за счетоводството, барабар с последните промени. Много си се кефеше. До нея винаги имаше нещо за хапване – обикновено огромен шоколад, допълнителна благодарност от някой клиент или „нещо соленко за хрупане”. Не беше лек животът на експерт-счетоводителите, не, не беше.

Но спри, сърце! За жалост трябваше да се върне към реалността. Мъжът й вече трети път звънеше „Кога ще се прибира?”, че малкият кресльо питал за нея още като го бил взел от детската. Трябвало да го изкъпе спешно, че дребния се бил наакал по пътя към тях, иначе бил напазарувал и метнал една бърза манджа във фурната. И само нея чакали. Не стига дето тя се беше жертвала в този скучен брак, но и се налагаше да търпи капризите на малкия истерик, който незнайно защо постоянно се влачеше по нея. Не виждаше как биха се оправили без нея тези двамата. Не беше лек животът на експерт-счетоводителя, не, не беше.

Стана с неохота и изключи внимателно новото си лаптопче, като изчака търпеливо операционната система да спре напълно преди да затвори капака. Възкресия обичаше вещите си, помнеше ДДС-то на всяка своя покупка. Огледа още веднъж кокетния си офис с възторжен поглед, въздъхна дълбоко, изгаси лампите, пусна алармата на СОТ-а и с нежелание се насочи към също толкова кокетната кола, отново сред вещите-гордост, плод на неуморния й труд. Добре, че се сети навреме да направи лизинга на името на съпруга си – смотан научен работник, който не разбираше нищо от сметки и подписваше всичко, предоставено от вещата му съпруга. Ах, не беше лек животът на експерт-счетоводителя, не, не беше.

Качи се в колата, запали мотора и се усмихна игриво, наслаждавайки се на мъркането на двигателя. Тук беше направила добър избор и майка й със сигурност би била горда с нея. Може би и баща й, но той умря в твърде ранен етап от нейния живот, и единственото, което свързваше с него бе приведен силует, винаги мълчалив и тъжен. Сега си даваше сметка, че може би е бил смачкан от живота и това го е довършило. Тя не приличаше на него (опази, Боже), беше борбена и независима жена като майка си. Но стига за това. Затвори за кратък миг очи и си представи как утре ще се върне отново, за да бъде в своя свят на цифри и параграфи. Това я изпълни с дълбока радост и спокойствие. Потегли плавно към булеварда, подготвяйки се психологически за срещата с домашните си хора. честно казано предпочиташе домашните любимци пред хората, но и това щеше да стане. Не беше лек животът на експерт-счетоводителя, не, не беше.

…

Часът беше 9 без 10 сутринта, Възкресия бе на два светофара до офиса си, точно както всяка сутрин, дори събота и неделя. Тя беше изпълнена с оптимизъм и ведрост, предвкусваше чудесния ден, в който отново щеше да се потопи в своя свят и да бъде себе си. Представи си как с перфектния си маникюр цъка по копченцата на алармата, за да изключи СОТ-а и се насочва с уверена, секси крачка към еспресо-машината, също вещ-гордост. Усмихна се доволно, поглеждайки се отстрани. Харесваше се.

Ето, пристигна – 9,00 часа. Винаги успяваше и винаги това й носеше удовлетворение. Тя вярваше в малките победи. Паркира на собственото си паркомясто, слезе бавно и елегантно от стилната си количка, хвърли бърз поглед около себе си дали някой я наблюдава и тръгна гордо към офиса си. По пътя извади междувременно ключа, винаги го правеше. С наслада завъртя ключа в ключалката и о, изненада! – ключът не се превъртя. За миг застина без да може да мисли, беше шокирана. После със скоростта на светлината я връхлетяха трескави мисли, а крайниците й изтръпнаха. Натисна бравата, вратата се отвори. Отключено!

Един бърз жест към алармата по навик. Излишно, някой се беше погрижил преди нея?!

Това я съкруши, отмести поглед към бюрото си и това беше началото на края. Новото й лаптопче липсваше, всичките й изрядно подредени документи бяха разбъркани и разхвърляни навсякъде по пода. О, светота! Дори дипломите и грамотите й се търкаляха подигравателно захвърлени на земята. Извърна се надясно, където в ъгъла стоеше обикновено любимата й кафе-машина, още един удар – тя също беше изчезнала. В главата й изникна предателски ДДС-то й и точната дата на фактурата. За Бога, съдбата нямаше никаква милост към нея!

И това беше края на края…

Целият й прекрасен счетоводителски свят, граден с години, рухна за секунди. Животът й беше ограбен и хвърлен в калта. Някой с лека ръка бе зачеркнал смисъла й. Възкресия се почувства омерзена и съсипана. Изпусна тежко дъх и изстена приглушено. Не беше лек животът на експерт-счетоводителя, не – не беше!