Добрите автори разкриват чертите на характера – Препоръка Номер 15
Разкривайте чертите на характера за читателите чрез сцени, детайли и диалози.
Веднъж четох в «USA Today» историята на млада сърфистка от Хаваите, чиято ръка е била отхапана от акула. Статията на Jill Lieber започваше така:
„Bethany Hamilton винаги е била състрадателна като дете. Но след като акулата лиши прекрасната сърфистка от лявата й ръка на Хелоуин, нейното състрадание се задълбочи.”
Главните думи в това въведение са „състрадателна” и „състрадание”. Авторите често използват прилагателни, образувани от абстрактни съществителни, за да обрисуват характера.
Някой писател ни казва, че собственикът на магазин е „енергичен”, че адвокатът подходил „въодушевено“ в заключителните си думи или че ученички са „популярни“ сред връстниците си. Някои прилагателни – като „блед“, „светлокос“ или“вдъхновен“ ни помагат да видим.
Едновременно с това прилагателни като „популярен“ и „състрадателен” придават само общ смисъл и са почти безполезни, когато се описват хора. Читателят, който се сблъсква с такива думи мълчаливо изисква примери и доказателства. Не бива просто да говорите, господин Писател, че супермомичето-сърфистка е състрадателно. Покажете ми. И Jill Lieber показва:
Авторът разказва как от болничното легло Бетани Хамилтън „настоява, обливайки се в сълзи“, че тигровата акула с тегло 680 кг, която я е нападнала, „не бива да се наказва“. По-късно момичето се запознава със сляп психолог и му предлага със събраната за нея благотворителна помощ „да финансира операция за възстановяване на зрението му“.
„А през декември, по време на медийно турне в Ню Йорк Хамилтън трогва още повече сърца. Тя изведнъж сваля якето си и го дава на бездомно момиче, седящо на входа на метрото на Times Square. Оставайки по една риза, Хамилтън отменя веселото обикаляне по магазините и обявява, че тя и без това има вече твърде много вещи“.
Сега аз виждам. Че младата жена действително е състрадателна.
Добрите автори създават живи картини, които разкриват характерите на хората, техните желания, надежди и страхове.
В статия за вестник «New York Times» Изабел Уилкерсън описва отчаяния страх на майка за децата й, но при това избягва прилагателни като „отчаян“ и „страшен“. Вместо това, тя ни показва една жена, подготвяща децата си за училище:
„След това ги напръсква. Тя разклаща спрея и ги напръсква по палтата, главите и тънките протегнати ръчици. Напръсква ги отпред и отзад преди пътя за училище, за да ги защити от куршуми, банди и лудия опасен свят. Това специално църковно масло мирише на аптека и децата си затварят очите, докато тя дълго и упорито ги пръска, за да се завърнат у дома в края на деня невредими“.
Пресъздавайки тази сцена, Уилкерсън ни въвежда в света на това семейство, предлага ни да проявим симпатия. Сцената е съпроводена от думите на децата:
„Ето правилата на децата на Анджела Уитакър, издекламирани на пластмасова маса за обяд:
– Не се спирайте да си поиграете, – казва Вили.
– Когато чуете стрелба, не спирайте – бягайте, – добавя Николас.
– Защото куршумите нямат очи, – крещят в един глас момчетата.
– Тя се моли за нас всеки ден, – завършва Вили”.
Авторът на в. «Maine Sunday Telegram» Barbara Walsh ни въвежда в света на подрастващи девойки, изпитващи типичните притеснения от училището и връстниците си. Историята започва с танц в спортната зала, където „мирише на парфюм с аромат на праскова и диня, евтин лосион, Тик-Так с канела и дъвка“. Група момичета танцува в плътен кръг, размахвайки коси и движейки се в такт с музиката.
– Обож-ж-жавам тази песен, – казва Робин.
Робин посочва голяма група от двайсет юноши и девойки, скупчили се близо до диджея.
– Те са популя-я-ярни. А ние – не-е-е, – Робин надвиква музиката.
– Ние сме в средата, – добавя Ерин. – Трябва да създадем своя група и да танцуваме.
– Но ако не танцуваш с тези, които са популярни, това не е яко, – казва Робин. – Духаш супата, – Робин демонстративно обръща палец надолу. 
Колегата Chip Scanlan би попитал: „А за какво всъщност е тази статия?“.
Думите, които избирам, ме отвеждат нагоре по стълбата на абстракцията: юношество, самосъзнание, конкуренцията на връстниците, социален статус, тревожност, себеизразяване, групово съзнание. Колко по-добре е за нас като читатели да видим и чуем тези мисли чрез действията на интересните млади момичета, с всички характерни разтеглени гласни, отколкото от свитите устни на преситени социолози.
Практическа работа:
-
Някои автори обмислят материалите си дотогава, докато не съберат смисъла в едно изречение: „Майката на солистката досажда и постоянно я контролира”. Те могат никога да не напишат такова изречение в статията. Вместо това, ще осмислят и предоставят на читателя доказателства, които да доведат до този извод. Пробвайте да се възползвате от този метод;
-
Внимателно слушайте репортажи по радиото. Обърнете внимание на гласовете. Какви черти разкрива гласа и речта? Как вие бихте пресъздали това на листа?
-
Седнете с бележник на публично място: кафе, чакалня, стадион, парк. Наблюдавайте известно време поведението на хората, външния им вид, речта. Запишете описателни прилагателни, които ви идват на ума: неприятен, влюбен, огрижен, смутен. Сега напишете детайли, които са ви довели до тези заключения.