Достигайте до източниците на сюжета – Препоръка Номер 10

Опознавайте морфологичното, символичното и поетичното. Помнете, и не забравяйте, че традиционните теми в новините пускат корени в културата на разказа, в повествованието.

1971 година Джон Пилгър написва следния репортаж за протеста на ветераните от Виетнам против войната:

„Истината умря! Мики Маус е мъртъв! Добрите момчета – това са маскирани лоши момчета!” – скандира Уилям Уаймън от Ню Йорк. Той е на 19 години и няма крака. Седи в инвалидна количка на стълбите пред Конгреса на САЩ сред тристахилядната тълпа… Облечен е в зелена военна униформа, разкъсана там, където той е изтръгнал медалите и лентите, получени в замяна на краката му. Заедно със стотици други ветерани той ги е хвърлил на стъпалата на Капитолия, наричайки отличията „лайна“. Уаймън разказва на наобиколилите го, сформирали жалостив кръг около него: „Преди да загубя краката си, аз убивах и убивах! Ние всички убивахме! Господи, не ме съжалявайте!”

От времето на омировата „Илиада“ и „Одисея“ писателите разказват истории за воини, отиващи на война и преодоляващи трудностите по пътя към дома. Такъв сюжет – често определян като „дотам и обратно“ – е древен и устойчив. Този архетип е толкова дълбоко враснал в културата на разказване на истории, че писателите могат да се поддадат на неговото привличане, без дори да го осъзнават.

Античните воини са се сражавали за богатства и слава, но в цитата, даден по-горе, наградата е станала проклятие. Символите на смелост и дълг са се превърнали в „лайна”. Разгневените ветерани ги махат и хвърлят в знак на протест. Тези войници са се върнали не с парад и слава, а със загубена вяра и крайници, които никога няма да си върнат.

Добрите автори жадуват за оригиналност, но тя може да се постигне и оставайки в рамките на повествователните архетипи – наборът от читателски/слушателски очаквания, които могат да се използват, да се изпълнят или да се разрушат.

• Пътуване до чужди земи и връщане обратно.
• Спечелване на награда.
• Завоюване или загуба на любим човек.
• Изгубване и преоткриване.
• Щастието се превръща в нещастие.
• Преодоляване на трудности.
• Възраждане на опустошена земя.
• Възраждане от пепелта.
• Грозното патенце.
• Кралят е гол.
• Пътуване в отвъдното.

Има две важни неща при четенето на литература и изкуството на писане. Първото – ако в историята се появи стена, препятствие – това е велик шанс, и че това е „повече от просто една стена“. Но, когато става дума за силна проза, „символът“ не бива да се превръща в „медни чинели“. Финесът, изтънчеността е благодетел за автора.

Знаейки това, авторите, търсещи нови сюжети, истории, винаги ще се натъкват на древните форми на разказа. Ще ги наречем архетипи – форми на повествованието, които толкова дълбоко са се вкоренили в културата, че се появяват отново и отново. Лошо употребяваните архетипи стават стереотипи – появяват се клишета. Използвани уместно, тези форми превръщат ежедневната рутина във влиятелни образи-символи на културата.

Много от най-добрите пера на Америка работят в National Public Radio. Историите, които те разказват, се ползват с преимуществото на живия звук, разкриват на слушателите свят, нов и оригинален, и в същото време, вдъхновен от архетипите. Марго Адлер, признава това, когато казва, че репортажа й за бездомните, живеещи в метрото на Ню Йорк, е роден от разбирането на мита за героя, спускащ се в подземното царство.

По същото това радио е представена и история за едно момче с аутизъм – Мат Савидж – което на възраст девет години става виртуозен джаз музикант. Репортерката вплита мита за млад герой, побеждаващ враждебните обстоятелства. Но тази история ни дава и нещо ново: „Доскоро Мат Савидж не понасяше музиката и повечето други звуци“. Интензивният курс по аудиотерапия превръща неврологичното заболяване в дар, освобождавайки страстта към музиката, предадена в джаза.

„Ние използваме архетипите – казва лауреатът на Пулицър Том Френч, – Ние не можем да позволим архетипите да използват нас“. Като пример той дава репортаж за опасността от гръдните импланти за здравето на жените. Проучване след проучване потвърждават безопасността на тези процедури. Въпреки това, културата отказва да приеме този факт. Защо? Френч твърди, че това е следствие на архетипа „суетата, тщеславието трябва да се наказват“, или „злонамерените акули-корпорации искат да печелят за сметка на отравянето на жените“.

Практическа работа

1. Прочетете „Героят с хиляди лица” на Джоузеф Камбъл като въведение в архетипните форми на повествованието;
2. Преосмислете написаното от вас предишни години. Можете ли да различите съответствие или нарушаване на архетипния сюжет? Бихте ли го пренаписали?
3. Помислете на тема: Нужни ли са символите? Какви трябва да бъдат? Има ли във вашите текстове символи? Изпъкват ли те?