Фетиш Паунов

Слънцето вече беше на хоризонта. Първите му лъчи докосваха подаващите се изпод меката завивка голи крака на Фетиш Паунов. Той блажено похъркваше и съвсем след малко щеше да отвори очи, раздразнен от гъделичкащата го по носа слънчева светлина.

Може би трябва да нахвърляме няколко бързи щриха за нашия герой. Фетиш беше човек на изкуството, творец. Но в никакъв случай не се смяташе за интелектуалец. Дори му беше обидно да го причисляват към онези мърляви, вечно мрънкащи неуспели номенклатурчици. Беше успял единствено със собствения си талант, усилия и неуморна работа. Зад гърба му бяха няколко успешно издадени книги, а в момента обмисляше да се отдаде на режисурата. Имаше също толкова успешна жена и също толкова успешни деца, които естествено получиха образованието си в чужбина.

В полусън Фетиш Паунов долови аромата на кафе, който го издърпа в реалността. Отвори бавно очи, но веднага ги затвори отново, заслепен от яркото слънце над него. Помисли си, че недостатъкът на мансардите е в това, че има твърде много светлина сутрин. Може би трябваше да избере друга къща. Можеше да си го позволи. Ароматът на кафе беше вече твърде осезаем. Домашната помощница значи си бе свършила добре работата, много беше доволен, че избра точно тази. Не беше нито твърде млада и засукана, за да дразни жена му, но пък и съвсем не беше за изхвърляне. Фетиш доволно се подсмихна под наболия си мустак. Тази ако знаеше какви й ги мисли сутрин под душа, щеше на секундата да го съди в Брюксел.

Новият му айфон, доставка от Amazon, извибрира рязко някъде изпод леглото. Напоследък имаше ново любимо занимание – да си поръчва всевъзможни вещи от Amazon. То музика, то книги, то мебели, то дрехи. Абе, въобще, това американците бяха голяма работа. Успели творци, не какви да е – като тукашните балкански начумерени субекти.

Новата машинка продължи да вибрира настойчиво и Фетиш с неохота се насили да надникне под леглото и да издърпа нещото от джоба на дънките си, артистично захвърлени след снощния запой. Погледна невиждащо екрана преди да прецени дали да даде Mute или да вдигне. Пишеше Kodjaba6ev prod. А? Това пък кво е? Не си спомняше да е поръчвал никакви продукти на тази фирма. И изведнъж си спомни. Снощи бяха с група приятели-творци в един приятен пиано-бар. Там, в компанията им, по линия на любовницата на единия приятел-творец, начинаеща пресимпатична млада актриса, се появи този човек, който се представи като Радул Коджабашев – продуцент. Говориха много, пиха много, смяха се много, но и работа се готвеха да вършат. Човекът се оказа богат меценат на хора на изкуството и се поинтересува от новия проект на Фетиш Паунов – „Пиеса за страстта”. В нея Фетиш се готвеше да направи фурор. Щеше да разголи напълно себе си като преплете Кръв, Омраза, Страст, Ирония. Беше на етап от живота си, в който вече му се правеха стойностни неща. Омръзна му от халтури. А и можеше да си го позволи. Пиесата потегли по мейла още същата нощ.

Плъзна бързо пръст по екрана на телефона и каза ведро:

– Добър ден, капитан Коджабашев, корабът какъв курс ще поеме днес? – очаквайки отсрещния веднага да вдене шегата.

За негова изненада гласът пропусна да реагира с чувство за хумор и с делови глас отвърна:

– Паунов, пиесата не е лоша, но искам да дойдеш да обсъдим някои моменти и имам вече идеи за главните герои. Жена ми отдавна иска да участва в нещо подобно. Ако си обещал ролите на някакви хора – забрави ги. Ще те чакам след един час в офиса си на „Любата” 3. Имам ангажимент в 14,00ч., така че ако искаш пиесата ти да се постави, до един час да си тук.

И гласът изчезна, така както се бе явил изпод леглото.

Фетиш беше объркан. Гласът от телефона нямаше нищо общо със снощния щедър и весел образ от бара. Но въпреки предусещането за неприятности, реши да отиде. Едно спонсорство щеше да му осигури свобода да твори. А какво повече му трябваше на твореца – освен достатъчно пари да изрази гения си. Скочи нервно от леглото и се втурна към банята. Е, ще трябваше да направи някои компромиси. Нямаше да има време за мърсуване под душа с фантазии за домашната помощница, да разцъка Amazon със сутрешното кафе, да поправи малко виртуален секс със заклети фенки и да изпрати SMS на жена си колко я обича, но изкуството иска жертви.

След 20 минути Фетиш Паунов летеше към “Любата” 3. Той вярваше, че е новият Уди Алън и само парите могат да дадат свобода на творческия гений.