Игра с думите – Препоръка Номер 6

Играйте с думите, дори и в сериозни текстове. Избирайте думи, които средният автор избягва, а средният читател разбира.

Както скулпторът работи с глината, така авторът създава свят от думи. Всъщност, ранните английски поети са наричани „създатели”; художници, които са шлифовали езика, за да създават истории, подобни на тези на самия Творец – Бог – създател на земята и небето.

Добрите автори играят с думите даже когато пишат за смъртта:

„Не си отивай кротък във тази мека нощ”, – е написал уелският поет Дилън Томас за умиращия си баща, „Бори, бори се със смъртта, умирайки във светлина”*.

*позволих си собствен превод, тъй като намерените преводни варианти на произведението ми се сториха безумни и съвсем встрани от емоцията на оригинала

Играта и смъртта не могат на пръв поглед да вървят ръка за ръка, но поетът намира, че може да ги свърже. За да изрази печал, той играе с думите, предпочита „кротък” вместо „кротко”, избира антитезата „нощ – светлина”, повтаря думата „бори”. По-натам в поемата, той дори използва каламбур за „гробни хора, на прага на смъртта, гледащи със поглед сляп”. Двойственият смисъл на „гробни хора” преминава в оксиморона „поглед сляп”. Игра на думи.

Журналистът, пишещ водещи новини, и поета са сродни случаи: той опитва да събере максимално съдържание в един ред. Пример е заглавие за шокиращото ежедневие на войната в Ирак:

„Тържествуващата тълпа разкъса труповете на четирима американци”.

Подробностите в статията са страховити: иракчани са нападнали американски офицери по сигурността, запалили ги живи в автомобилите, разчленили овъглените трупове, влачили останките по улиците и провесили над моста това, което останало. Всичко това се случва пред одобрителните погледи на тълпата.

Дори говорейки за подобна кланица, авторът играе с езика. Повтаря съгласни и съчетаването им (т, рж, щ, ст, тр, лп), за да постави ударение и да изостри контраста „тържествуващата – трупове”. „Тържествуващата” – не е случайна дума, тя означава „триумф, победа, ликуване, тържество”.

„Тълпа”, „трупове”, „американци” странстват от репортаж в репортаж. „Разкъсани” можем да срещнем в истории за разбеснели се кучета, нападнали хора. Но „тържествуващ” – това е запомняща се дума, разбираема за болшинството читатели, но рядко използвана в контекста на новините.

Твърде често авторите се ограничават до собствен запас от думи поради лъжовния стремеж да снижат нивото на сложност на езика до стандартите на средната аудитория. Неразбираемите думи е редно да са обяснени в текста или да бъдат ясни от контекста. Но речниковият запас на читателя се предполага да е значително по-голям от този на редовия автор. В резултат на това, този който щателно избира думите, получава особеното внимание на читателите и си заработва репутация на „писател”.:) Журналистката Кели Бенъм е една от тях:

„Когато всички чули писъците, никой не подозирал петела.

Двугодишната Д. Гейнс се разхождала по пътечката, теглейки след себе си играчка, когато станала жертва на едно от най-странните нападения на животно над човек в историята на полицията.”

Авторският набор от думи колоритно описва странната история на нападението на петела над малкото момиче. „Писъци” се среща в новините постоянно, но не и „петел”. Думите „разхождам” и „тегля” са познати на читателя, но са редки в новините.

Журналистката по-натам в репортажа си използва и други думи, познати на читателите, но необичайни за репортажи: причудлив, коремче, осмелил, удрям с юмруци, зашлевил, прилепил, разбърква, кукурига.

Всеки от нас притежава пасивен речников запас с размерите на езеро, но използва активно мъничък набор от думи, колкото езерце. Хубав текст е този, който позволява да използваме широк речников актив, базиран на видяното, чутото, наученото, да превърнем възприятията в думи.

„Писателят трябва да умее да чувства думите отвътре, всяка поотделно, – пише поетът Доналд Хол, – Той също трябва мислено да погледне отстрани и да види текста или изречението като едно цяло. Но започвайки от отделната дума”. Хол дава за пример писателите, „самобитно, ако те виждат нещата за първи път, и в същото време, пресъздавайки своите наблюдения на език достъпен за останалите.

Първото необходимо качество за всеки автор е въображението, второто – майсторството. Въображение без майсторство създава творчески хаос; майсторство без въображение – мъртъв ред.”

Практическа работа

1. Прочете няколко новини. Обградете думи, които са нехарактерни за вестникарската лексика;

2. Прочетете нещо от автор, който особено харесвате, обръщайки внимание на избора на думи. Отделете всяка игра на думи, особено ако става въпрос за сериозен текст;

3. Намерете автор, чиито работи ви вдъхновяват да пишете.