Контролирайте ритъма – Препоръка Номер 12
Контролирайте ритъма на статията, променяйки дължината на изреченията.
Дългите изречения създават течение, което носи читателя по реката на разбирането. Този ефект Дон Фрай нарича „равномерно придвижване”. Или натискане на спирачките.
Авторът контролира темпа на статията – бавен, бърз или някъде по средата – и променя дължината на изреченията, за да създаде музиката, ритъма на текста. Въпреки метафорите на тема музика, скоростите могат да се сторят неясни на начинаещите автори и за да ги разберат могат да си задават практически въпроси. Колко дълго е изречението? Къде е запетаята, къде точката? Колко точки трябва да има на абзац?
Пишещите хора посочват три основателни причини, за да забавят ритъма на статията:
- Да се обясни сложното;
- Да се създаде напрежение;
- Да се съсредоточи вниманието над преживяванията.
Да разгледаме необичайното въведение към статия за градския бюджет:
„Вие живеете в Санкт–Петербург (щат Флорида)? Искате ли да помогнете да се похарчат 548 млн. долара?
Това са пари, които Вие ще платите под формата на данъци и такси на държавата. Вие избирате местната власт и като Ваши избраници те са готови да изслушат Вашите идеи за това къде да се похарчат парите.
Кметът Рик Бейкър и неговият екип вече са решили как ще похарчат тези пари. В седем часа вечерта, в четвъртък, Бейкър ще поиска съгласието на Общинския съвет. А членовете на Съвета ще изкажат своите идеи.
Вие имате право да се изкажете на това заседание. Всеки жител ще получи три минути, за да каже пред Общинския съвет и Кмета какво той или тя мисли.
Но защо Ви е да правите това?
Защото. Как градът ще похарчи тези пари би повлияло много повече, отколкото Ви вълнува.”
Не всеки пишещ ще одобри такъв стил на обръщение към властта, но авторът – Брайън Гилмър печели доверието с това, което се нарича „пределна яснота”. Гилмър облекчава началото на четенето, използвайки кратки изречения и абзаци. Точките дават на читателите време да вникнат. В същото време такава форма на писане позволява да се имитира разговор на живо.
Но яснотата не е единствения повод да се пише с кратки изречения. Да разгледаме драматизмa и силата на емоциите, това което много наричат ефекта на „плачещия Исус”. За да предаде безкрайната мъка на Исус при новината за смъртта на Лазар, авторът на Библията е написал изключително кратко изречение – от две думи: „Исус заплака”.
Аз осъзнах силата на дългото изречение, когато прочетох знаменитото есе на Норман Мейлър „Смъртта на Бени Парет”. Мейлър винаги е писал за бокса, и в това есе той описва как съперникът за победата Емил Грифит пребива до смърт Бени Парет на ринга след като последния се усъмнил в мъжествеността на Грифит.
Репортажът на Мейлър започва как ние се оказваме на ринга, за да станем свидетели на ужасни събития:
„Парет се оказа заклещен в ъгъла. Опитвайки се да стане, неговата лява ръка и глава се оплетоха в горното въже. Грифит само това чакаше, като котка готова да разкъса огромен приклещен плъх. Той нанесе 18 удара един след друг, което отне 3-4 секунди; през цялото време на атаката Грифит издаваше сдържано сумтене, неговата дясна ръка се движеше като бутало, което проникваше в картера на двигателя или като бейзболна бухалка, разцепваща тиква”.
Обърнете внимание на ритъма създаден от Мейлър. Той започва абзаца с три кратки изречения, завършвайки с разгърнато изречение с метафори на движенията и насилието.
Веднага след като става ясно, че нараняванията на Парет са фатални, изреченията на Мейлър стават все по-кратки и по-кратки:
„Местният лекар скочи на ринга. Наведе се. Повдигна клепачите на Парет. Погледна подбелените му очи. И спусна отново клепачите. Но те поддържаха живота на Парет достатъчно, за да го закарат до болницата, където прекара още няколко дни. Беше в кома. Повече не излезе от нея. Ако беше оживял, щеше да вегетира. Мозъкът му беше приключен”.
Всичко това е драматизъм. Всичко това е емоционална сила. Всичко това са кратките изречения.
Гари Провост е направил следната демонстрация на това, какво се случва, когато авторът експериментира с дълги изречения:
„В това изречение има шест думи. А ето и още шест думи. Изреченията от шест думи са добри. Но няколко подред стават монотонни. Какво се случва с тях. Такъв текст става скучен. Неговото звучене става еднообразно. Звучи като изтъркана плоча. Ухото иска разнообразие.
Сега послушайте. Ще променя дължината на изреченията и ще създам музика. Музика. Текстът пее. Има приятен ритъм, мелодика, хармония. Използвам кратки изрази. И изрази със средна дължина.
А понякога, когато съм сигурен, че читателят си е починал, го увличам с по-дълги изрази, изпълнени с енергия, изрази-кресчендо, с барабанни звуци, с удари на чинели, със звуци, които говорят: чуй, това е нещо важно”.
И така – пишете, комбинирайки дълги, средни и кратки изречения.
Създавайте звуци, приятни за слуха на читателя.
Не пишете просто думи. Пишете музика.
Практическа работа:
- Прегледайте няколко ваши последни работи, анализирайки дължината на изреченията. Комбинирайте изречения или разделяйки ги, пробвайте да създадете ритъм, съобразен с темата и тона на статията;
- Когато четете любим автор, обръщайте внимание на реда на дългите изречения. Отделете „силните” много кратки и много дълги изречения;
- Повечето автори мислят, че кратките изречения забързват читателя, но аз твърдя, че те забавят четенето, че всички точки – това са знаци „стоп”. А вие как мислите?
- Почетете детски книги, особено за най-малките. Вижте дали ще успеете да оцените ефекта от изменението дължината на изречението.