На лъжата краката са дълги
Последните няколко месеца в публичното пространство се развихри една лъжа, на която краката се оказаха не къси, а съвсем дълги. Не искам да обвинявам народната мъдрост в недалновидност, но фактите сочат друго. Няма да ви мъча повече с предистория и недомлъвки, а ще споделя защо смятам така.
Имам предвид явлението „бареков”. Да, да, точно явление. С изцъклен поглед на мъченик, недоспал и с кръгове под очите този политически феномен ни се явява под всякакви форми, изскачайки от най-невероятни места. Обикаля Родината денем и нощем, пропагандира, пее песни, танцува, раздава таблети и пръска надежда с широки пръсти.
Въобще – добре изиграна пълна програма за купуване на души и заглушаване на съвести. И не стига дето този исполин на саможертвата пътува неуморно по села и паланки, опитвайки с всички сили да достигне до сърцето на всеки избирател, но едновременно с това „будува” и в интернет пространството. Активно блогърства, поства и ни държи информирани за прозрачния си живот на честен гражданин и съвестен данъкоплатец. Ах, какъв идеалист! – биха възкликнали няколко души.
Много иска да ни внуши как трябва да му вярваме. Какъв патриот е, отдаден смирено за кауза „на полза роду”. Вади документи, плющи лозунги в ефир, показва разобличаващи снимки, обещава. Абстрахирайки се от трибуната, която му се дава и социалното положение на „човек с пари”, всеки подобен нему персонаж би бил обвинен в психично разстройство и подминат със съжаление. Но не би – свидетели сме на противното. Явлението „бареков” продължава да се самоналага и разпространява под малодушните погледи на обществото.
Оказа се дотолкова отдаден на Каузата, че не можаха да го спрат ни замеряния с екскременти (по народному с лайна), ни катастрофи, ни природни катаклизми. Позами се с водица, изправи се и продължи още по-надъхан и решен да помага на народа. При публичните си изяви изглежда отдаден и показва сериозно самочувствие (не искам да го подозирам, че взема от хубавките хапченца – не), вероятно дължащо се на многото прочетени книги и перфектния правопис. Апропо, демонстриран неотдавна в жалба до Прокуратурата, разпространена из Интернет. Човекът се жали срещу изедниците, какво като е неграмотно, и какво като е бил журналист и директор на медия. Човешко е да се жалиш, макар и неграмотно. Мрете душмани!
Но мисля, че съм предубедена, това сигурно е от манталитета и хич даже не е възможно да се дължи на трезва мисъл и преценка. Тюх, да му се не види, един човек да успее с таланта и знанията си и веднага е оплют. Да не говорим, че бареков е с чисто ново амплоа. Дава ни да разберем, че вече не можем да си го поръчаме като натурален дудукчия, умятно кълчещ се в ритъма на чалга. Но пък можем да си го купим на много по-висока цена. Намигване. Като платим с изборния си вот. И му позволим да ни спаси! Не се правете, че не ви харесва. Пак намигване.
В крайна сметка – явлението „бареков” (едни хора ти плащат да плямпаш глупости, а ти правиш, каквото ти кажат), не се губи през времето, а само се трансформира. бареков с малко „б” вече не е онова евтино недоразумение, подскачащо под звуците на сластна чалга, а вече е издигнат до ниво на скъпо недоразумение. Този път облечено в лъскав костюм и макар подскачащо отново под звуците на чалга, то тя не каква да е, а корпоративна чалга – груба, безкомпромисна, но пък всевластна.
И все пак, колкото и лустросан да ни се докарва господин бареков, както и да го погледнеш продава същите л…а. Имиджът на капка лятна роса – кристално чиста и прозрачна, може би минава пред хора с Алцхаймер или новородени, спешно нуждаещи се от таблети, но на мен някак не ми вдъхва вяра. А на вас?