Не се страхувайте от дългите изречения – Препоръка за писане Номер 26

Правете това, от което се страхувате: използвайте дълги изречения.

Всички се страхуват от дългите изречения. Редакторите се страхуват от тях. Читателите се боят от тях. Но повече от всички други от дълги изречения се боят писателите. Дори аз се плаша от тях. Вижте. Още нещо кратко. Още по-кратко. Фрагменти. Откъси. Просто букви. Ф…ф…ф…ф. Мога ли да напиша изречение без думи? Само пунктуация. …:!?

Melvin Mencher, прекрасен преподавател по журналистика, ни учи колко е важно да умеем да се противопоставяме на фобиите. Да правиш това, от което се страхуваш. Същото е и с дългите изречения. Докато пишещите не се опитват да овладеят дългото изречение, той или тя не могат да се считат за писатели.

Дължината прави лошото изречение още по-лошо, но със същия успех тя може да направи доброто изречение още по-добро.

Пример:

Есето на Том Wolfe (за времената на зараждане на движението „Нова Журналистика“), е наречено „Любов в духа на неделен ден“ в чест на романтична балада от онова време. Описаните събития се случват сутринта на гарата в нюйоркското метро в четвъртък, а не в неделя. Улф показва и „хваща“ моментa на младежка страст в градското метро, за да даде ново определение за градски роман.

„Любов! Аромат на желание във въздуха! Часът е 8.45 сутринта. Четвъртък, метростанция Петдесета улица и Бродуей, а двойка вече стои със здраво преплетени ръце и крака доказвайки, няма как да не се признае, че любов в Ню Йорк има не само в неделя“.

Това е добро встъпление. Еротични фрагменти и удивителни знаци. Изпъква вътрешното сливане на любовта, хваната в „паяжина“ – бърз преход от късо изречение към дълго: писателят и читателят се гмуркат от върха на „стълбата на абстракцията„, където се намират любовта и желанието, надолу към младежите, занимаващи се с любов, и обратно към вариациите на тема любов в мегаполиса.

В час-пик пътниците на метрото се учат да разбират значението на думата „дължина”. Дължина на перона. Дължина на чакането. Дължина на влака. Дължина на ескалаторите и стълбите в подлеза. Дължина на опашките от трупащи се, шумни, нетърпеливи пътници. Моля, обърнете внимание как Улф използва дължината на изречението, за да отрази тази реалност:

„Невероятно! Хората излизат на групи от станцията на Седмо авеню покрай автомата със сладолед Кинг Сайз, от релсите се чува грохот сякаш светът се разбива в риф. Зад релсите, преминавайки четирите стъпки, всички вече отново се домогват с лакти, за да се изкачат нагоре: огромна фуния от плът, вълна, филц, кожа, гума, от кръв, трудно течаща по стари склерозирали артерии, подути от прекомерна консумация на кафе и постоянното трескаво бързане за метрото в час-пик. А на перона в това време стоят момче и момиче, на около осемнадесет, всепоглъщащи, като аромат на My Sin, изтощени в обятията си“.

Това е класическият Улф. Свят, в който „склерозирал“ служи като антоним на „еротичен“, удивителните знаци се появяват като диви цветя, опитът и положението са с имена на търговски марки (има такъв парфюм „Моят грях“). Но почакайте! Това не е всичко! Докато двойката се наслаждава на себе си, кавалкадата от пътници минава покрай тях:

„Покрай тях десетки, даже стотици, лица и потящи се тела се смесват и напират с атеросклеротични гримаси; минават покрай плакати с новости от рода на смешни пищялки, палци-плъхове, страшни тарантули и лъжици, приличащи на истински мъртви мухи; покрай бръснарницата „При Фред“, точно до изхода, с лъскави снимки на млади мъже, подстригани в стил барок, и по-нататък, на Петдесета улица, в тази лудница от движение покрай магазини със странно долно бельо, покрай обяви за безплатно четене за чаша чай и за партия билярд между „Зайчетата на Плейбой“ и женското шоу „Downey’s Showgirls“; след това хората потичат по улицата в посока сградите на корпорациите „Time-Life“, „Brill“ или „NBC“.

Заключението, което смятам да направя, може да опорочи разсъдливостта, необходима на създател на техники на писане, но срещал ли е някой от читателите по-дълго изречение, по-вълшебно, безразсъдно описание на нюйоркското метро, по-възхитителни 106 думи от главната буква до точката? Възможно е. Ако намерите, аз с удоволствие ще го прочета.

Внимателното четене на Улф подсказва някои стратегии за овладяване майсторството на дългите изречения:

• Ефективно е ако подлогът и сказуемото са в началото на изречението (Препоръка за писане Номер 1).
• Използвайте дълго изречение, за да опишете събития, продължаващи във времето. Нека формата да отразява съдържанието.
• Ефективно е ако дългото изречение е написано в хронологичен ред.
• Използвайте дълги изречения, редувайки с къси и средни.
• Използвайте дългото изречение като каталог или списък на продукти, имена, снимки.
• Дългите изречения са по-трудни за редактиране, отколкото късите. Мислете, използвайки всяка дума. Дори. В. Много. Дълги. Изречения.

Писането с дълги изречения означава да се върви срещу течението. Но не се ли занимават с това най-добрите автори?

През 1940 г. Rudolf Flesch изучава явленията, които правят изречението „леко“ или „трудно“ за четене. Според Flesch, при проучване сред 1893-те литературни текста, са отчетени следните изменения в английските изречения: „Средното писмено изречение от времената на Елизабет е включвало до 45 думи; викторианското изречение – до 29 думи; съвременното изречение – 20 и по-малко думи“. Flesch използвал дължината на изречението и броя на гласните като фактори за „лекота на четене“. Тези изчисления са били осмени от E. B. White: „Писането – това е акт на вяра, – пише White, – не граматически трик“.

Истинският автор трябва да вярва, че доброто изречение, дълго или късо, няма да умре за читателя. И въпреки че Flesch проповядвал, че доброто изречение е с дължина 18 думи, той похвалил дългите изречения на Joseph Conrad. Така че, дори за възрастен човек като Flesch дългото, добре изработено изречение не е грях срещу теориите му.

Практическа работа:

1. Имайки предвид тази препоръка за писане, потърсете примери за добре написани дълги изречения в литературата и журналистиката. Оценете тези изречения в контекста, по критериите, посочени в препоръката.

2. При етапа на преработка журналистите са по-склонни да вземат по-дългото изречение и да го раздробяват на части за по-голяма яснота. Но писатели също се учат да комбинират изреченията за постигане на определен ефект. В последната си работа опитайте да обедините кратките изречения и вижте дали сте постигнали разнообразие на дължината и структурата на изречението.

3. Най-добрите дълги изречения се раждат от добро проучване на обекта или репортажа. Прочетете още веднъж изречението-описание на Улф. Обърнете внимание на детайлите, които са описани от прякото наблюдение и бележки на автора. Следващия път, работейки, потърсете ситуации и декори, които могат да обогатят описанието в дългото изречение.