Нека думите работят с пълна сила – Препоръка Номер 5

Спазвайте територията на думите. Оставяйте място за ключовите думи. Не повтаряйте силните, въздействащи думи, разбира се, освен ако не правите това нарочно за постигането на специален ефект.

Фразата “територия на думите” служи за описание на тенденцията, която се наблюдава в нашите текстове. Когато прочитаме това, което сме писали месец или година назад, се учудваме колко често безсмислено повтаряме думи.

Пишещите прибягват до повторението на думи или фрази за усилване на римата или текста. Ейбрахам Линкълн не би бил толкова красноречив, надявайки се, че “властта е на народа, дадена от народа и в името на народа”. Само целящ вреда или с увреден слух редактор би съкратил повтарящата се дума “народ”.

За да се спазва територията на думите, нужно е да се види разликата между умишлено и неумишлено повторение. Например, едно изречение за описание възприемането на написаното: “Дългите изречения създават течение, което носи читателите по реката на разбирането, създавайки ефект, който Дон Фрай нарича “уверен напредък”.

Често, по време на писането, не забелязваме неумишлените повторения. Но прочитайки изречението след време, веднага ни прави впечатление, че “създават” и “създавайки” се повтарят в едно изречение. В случая е по-добре да се избавим от “създавайки” и да оставим по-силната глаголна форма “създават”. И да съхраним територията на думите.

1978 година Рой Питър Кларк написва следната история за края на живота и смъртта на Джак Керуак (американски поет, писател, романист, представител на бийтпоколението):

“Как добре стана, че това дете на щастието си дойде в крайна сметка в Сейнт Питърсбърг (град във Флорида, където е живял последно Керуак). В нашия град на златно слънце, успокояваща безметежност и безгрижно щастие, рай за тези, които са познали тежки времена. И в същото време, град на нещастната самота, безцелното оцеляване и непрестанно скитничество; един град, където много идват да умрат”.

Години по-късно, той е доволен от този откъс, с изключение на умишленото повторение на важната дума „щастие“. Още по-лошо, два абзаца по-рано в статията, вече е употребил тази дума. “Аз нямам извинение, – казва той – освен това, че работите на Керуак са препълнени с чувство за щастие”.

Разказват история, която няма как да се провери, че Хемингуей се стараел да пише книгите си така, че ключовите думи да не се повтарят на една страница. Такъв подход би потвърдил приложението на “територията на думите”, но в действителност не казва нищо за стила на Хемингуей. Той често повтаря думи като “маса”, “скала”, “риба”, “река”, “море” – защото опитите да им се намери синоним натоварва авторските очи и читателските уши.

Да разгледаме откъс от “Безкраен празник”:

“Винаги си писал, ще можеш да пишеш и сега. Работата е да налучкаш една истинска фраза. Напиши най-истинската фраза, която знаеш”. И накрая написвах една истинска фраза и оттам-насетне се случваше всичко останало. Беше лесно, защото винаги се сещах за някоя истинска фраза, която знаех или бях чул от устата на друг. Започнех ли да обмислям всяка дума или да пиша като човек, който обяснява и тълкува нещата, пише завъртяно и изискано, откривах, че мога да мина и без всички тези украшения и да започна с първата истинска и проста фраза, която бях написал.”

Читателят може да оцени повторението в текста на Хемингуей. Ефектът е сравним с удара на бас барабан. Авторската мисъл прониква през порите на кожата. Някои думи – като “истинска” и “фраза” – са градивните елементи, тяхното повторение дава нужния ефект. Специалните думи като “завъртяно” и “украшения” – изискват уникално пространство.

Така че, оставете “каза, казал” на спокойствие. Не позволявайте на музата на разнообразието да ви съблазни, заставяйки героите “да дават мнение”, “да уточняват”, “да се обясняват”, “да мърморят”, “да се ласкаят” или “да се посмеят” (това е мнение на Рой Питър Кларк, с което аз не се ангажирам:))

Практическа работа

1. Прочетете текст, който сте написали преди една година. Обърнете внимание на думите, които са повтарящи се. Разделете ги в три категории :
а) Служебни думи (каза, казал, който); б) Основни думи (къща , река); в) Специални думи (силует, звън);
2. Направете същото и с черновата, над която работите в момента. Вашата цел – да се идентифицират повторенията преди текстът да бъде публикуван;
3. Прочетете откъси от романи или друга проза, където има диалози. Проучете как авторът въвежда в пряката реч: кога той използва „казва“, „каза“ и кога избира по-описателен словоред.