Омаловажаване или преувеличаване – Препоръка Номер 11

Когато новината или темата е твърде сериозна – омаловажавайте. Когато е най-малко сериозна – преувеличавайте.

Джордж Оруел е написал: “Доброто писане е като прозорец”. Най-добрата проза насочва вниманието на читателя към света, който тя описва, а не към ерудицията на автора, който я създава. Когато съзерцаваме хоризонта през прозореца, ние не забелязваме рамката. И въпреки това, рамката ограничава това което виждаме, както писателят ограничава нашето виждане на историята.

Болшинството автори имат поне две позиции. Едната говори: “Не обръщайте внимание на автора зад кулисите. Гледайте само създадения от него свят”. Другата заявява без капка смущение: “Погледнете как се представям. Не съм ли умница?” В риториката тези две позиции имат наименования. Първата се нарича омаловажаване, смаляване или резервираност(литота). Втората – преувеличение или хипербола.

Един прост пример. Колкото е по-сериозна и напрегната темата, толкова повече се дистанцира авторът, създавайки впечатление като “историята да разказва сама себе си”. Ако темата е игрива и незначителна, авторът може да покаже себе си. И така, дистанциране или украсяване.

Да разгледаме встъплението към известната книга на Джон Хърси “Хирошима”:

“Точно в 8.15 сутринта на шести август 1945 година японско време, в същия този момент, когато над Хирошима се взриви атомната бомба, мис Тошико Сасаки, чиновник в отдела за персонал на компанията «East Asia Tin Works», само приседна зад бюрото си в офиса на завода и се обърна, за да заговори момичето зад съседното бюро”.

Тази книга, които много наричат най-значителната в публицистиката на XX век, започва с най-обикновени обстоятелства, указващи времето и датата, описанието на две жени, готвещи се да заговорят. Взривът на бомбата практически е скрит в изречението. Като си представим какъв ужас е последвал, омаловажаването на Хърси охлажда.

През 1958 година Р. М. Маккол, английски журналист, пише за наказанието на мъж и жена в Саудитска Арабия. На мъжа бързо и рязко отрязали главата, а за жената била отредена много по-жестока участ:

“Довлякоха и жената. С тях беше и човекът, който уби вече бившия й мъж. Също като мъжа си, тя не беше на повече от тридесет, а беше и красива.

И така й прочетоха присъдата, както си стоеше на колене. После напред пристъпи палач с дървена тояга и нанесе сто удара по раменете й.

Когато побоят приключи, жената се свлече настрани.

След това се появи камион, натоварен с камъни, и изсипа товара си на купчина. По сигнал на принца тълпата ревна и започна да замеря жената с камъни до смърт.

Трудно е да се определи, как тя е понесла последното и ужасно изтезание, тъй като лицето й беше покрито с бурка, а устата залепена с лепенка”.

Аз лесно мога да представя вариант на този пасаж, написан гневно и с отвращение, но смятам, че простото описание на случващото се – живо и трогателно, оставя място за моята собствена емоционална и интелектуална реакция, а именно, че това жестоко и нетипично наказание е измислено, за да знаят жените своето място.

И веднага можем да противопоставим на горното описание стила на журналиста на «Assosiated Press» Сол Пет, който е създал следното описание за колоритния бивш кмет на Ню Йорк – Ед Кох:

“Той е най-свежия продукт в Ню Йорк от времето на пресния черен дроб, смес между метафора и политика, антитеза на шаблонния лидер, неконтролируем, открит, неблагоразумен, спонтанен, забавен, напорист, независим от политическите блокове, некрасив, демоде, и в същото време, харизматичен човек, странен образ в хармония със себе си на враждебно място, кметът, който управлява най-големият Вавилон в страната с нескрита радост.”

Прозата на Пет от началото до края е като свежа струя, какъвто е бил и самият кмет. Макар и регионалната политика да е сериозна тема, фактите в контекста позволяват на Пет да направи един пленителен обзор с не особено сериозна нотка.

За да се разбере разликата между омаловажаване и преувеличаване, да си спомним разликата между двата филма на Стивън Спилбърг. В “Списъкът на Шиндлер” Спилбърг по-скоро намеква за ужасите на холокоста, отколкото да ги показва във филма. В черно-бялата лента той ни кара да следим живота и неизбежната смърт на едно еврейско девойче в червено.

В ”Да спасиш редник Райън” се разкриват жестоки и кървави подробности от военните действия на брега на Франция по време на десанта в Нормандия, тук има обезобразени тела и кървави рани. Лично аз предпочитам по-сдържан подход, когато авторът оставя пространство за моето въображение.

Практическа работа:

1. Разгледайте материали написани след трагедията от 11 септември. Кои материали ви се струват “сдържани”, а кои “пресилени”?
2. Почетете хумористични разкази от Woody Allen, Roy Blount, Jr., Dave Barry, S. J. Pearlman или Steve Martin. Намерете и хиперболи*, и литоти**.

*Хиперболата представлява силно преувеличаване на образи, предмети и действия с цел авторът да изведе на преден план характерните им особености и да изрази емоционалното си отношение към тях.

**Литотата е стилистична фигура, която по своето въздействие е противоположна на хиперболата. Чрез литотата обектът привидно се омаловажава, отрича или принизява, за да се постигне обратният ефект на утвърждаването. Изказът при литотата е сдържан, скромен. Похватът често се използва в хумористични и сатирични творби.