Описвайте мястото на събитията – Препоръка за писане Номер 29
Мястото на действието – това е основен елемент в повествователните жанрове. Мястото на действието ни пренася в една нова обстановка, въвлича ни в това, което се случва.
Описвайки местата, където се развива действието, правете това последователно.
Tom Wolfe спори, че реализмът, бил той в художествената литература или документалната проза, се изгражда по схемата „сцена след сцена, като историята се движи от една сцена към друга, а авторите изключително рядко прибягват до чисто историческото повествование“. Това изисква, според Wolfe, „изключително репортерско майсторство“, за да може писателят „да се превърне в действителен свидетел на сцени от живота на други хора“.
Този съвет е даден преди повече от четиридесет години, но следването му все още придава оригиналност, новост на репортажа от мястото на събитието.
„Багдад, Ирак – Върху хладната бетонна плоча служител на джамията мие тялото на четиринайсетгодишния Аркан Даиф за последен път.
Потапяйки памучната гъба във водата, той я прокарва по маслиновото тяло на Даиф, мъртъв от три часа, но все още излъчващ живот. Със сръчни движения той почиства розово-червените шрапнелени рани по нежната кожа на дясната ръка и десният глезен на Даиф. След това изтрива засъхналата по лицето му кръв, останала от разкъсните рани на черепа.
Мъжът в джамията на имама Али намръщен чакаше кога ще е възможно да погребат момчето, което по думите на баща му „беше като цвете“. Хайдер Катхим, служителят, попита: „С какво са грешни децата? Какво са направили те?“
Това е текст на Антъни Шадид [Anthony Shadid] за войната в Ирак, публикуван във вестник „The Washington Post“. Той се потапя в средата, максимално се приближава до мястото на действието, улавя сцена след сцена.
Мястото на действието е основен елемент в повествователните жанрове, капсула на времето и пространството, създадена от писателите и предназначена за читателя/зрителя. Чрез мястото на действието ние получаваме не само информация, но и опит. Били сме там. Ние сме там.
„Атомът е най-малката самостоятелна частица на материята, – пише Holly Lisle, а сцената – най-малката самостоятелна частица в литературата; това е най-малката частица на произведението, в която има всички елементи на разказа. Вие не пишете разказ или книга от думи, изречения и абзаци, а пишете сцени: следващата е повече от предишната, всяка следваща внася нещо ново, всички те заедно неумолимо движат историята напред“.
Още от детството си ние се срещаме със сцени навсякъде. От литературата и новините, комиксите и приключенията, от филмите и телевизията, от реклами и обяви, от спомени и мечти. Но всичко това е подражателно, ако използваме старомоден литературоведски термин. Това е имитация на реалния живот.
Най-добрите автори упорито работят над това, за да направят мястото на действието реално.
В една от най-добрите сцени в световната литература принц Хамлет показва на странстващите актьори как да създадат сцена, която да е толкова жива, че да порази съвестта на краля-убиец:
„Съгласувайте движение със слово и слово с движение, като много внимавате да не прекрачвате отвъд границите на естественото. Защото всяко прекаляване е против същината на актьорската игра, чиято главна задача открай време е била и си остава и до днес — да държи, така да се каже, огледало пред природата.”
Огледалото остава мощна метафора за любознателния автора, в частност на журналиста или писателя. Целта е да се пресъздаде живота, да се отрази околния свят така, че читателят да го види, почувства, разбере.
„Вятърът беше толкова силен, че американският флаг се размяташе и плющеше над редовете от сгъваеми столове, а черните шапки на випускниците излитаха и се търкаляха по земята като листенца на глухарче. От нашите места на трибуните ние гледахме на запад, надявайки се, че поредният променлив залез над Флорида ще придаде символично оцветяване на тази истинска американска церемония. Но над нас се събираха дъждовни облаци“.
Когато препрочитам този пасаж, написан от мен през 1991 г., аз се пренасям в деня на завършването на дъщеря ми. Честно мога да си призная, че сцената изглеждаше точно така. И предполагам, че ако аз бях споделил това описание със стотиците хора, които бяха там, те щяха да потвърдят това. „Да, сър. Точно така беше. Вие сте сложили огледало пред природата“.
Но работата на писателя е не просто да разбира или да съставя сцени.
Както демонстрира в своите работи и семинари Tom French, тези сцени, моменти вътре в сцените, трябва да бъдат поставени последователно.
Очевидно е, че най-простата последователност е хронологичната. Но сцените могат да бъдат разположени не само във времето, но и в пространството: от едната страна на улицата към другата. Сцените могат да балансират паралелно развиващи се сюжетни линии, смяна на вниманието от престъпника към полицая. Сцените могат да връщат в миналото или да гледат напред.
Един от най-вълнуващите репортажи, написан за последиците от мощните урагани през 2004 г., е този на Dong-Phuong Nguyen, колега на Том Френч от вестник „The St. Petersburg Times“. Действието се развива в Пенсакола сред останки от урагана „Айвън“. Репортажът представя горчивите преживявания на жителите, връщащи се по своите домове и за първи път виждащи разрушенията.
Репортажът започва отдалеч с прости сцени:
„Вече няколко дни те прекарваха под горещото слънце зад заграждението от патрулни коли, очакващи и вглеждайки се напрегнато“.
Поради съществуващата опасност властите са блокирали пътя към домовете. По-нататъшното развитие на сцената:
„Донесоха охладители и сгъваеми столове. Шегуваха се за порцелана си. Предупреждаваха се един друг колко опасно е да разравят останките с ръце, можейки да се натъкнат на змия“.
В следващата сцена жителите спорят с шерифа:
„Защо не ни разрешавате да минем? – крещяха от тълпата.“
Булдозери разчистват района от затрупванията, а серията следващи сцени описва, както емоционалното, така и физическо опустошение на местните:
„Жителите, които току-що се шегуваха за това какво ще видят, вървяха по Гранд Лагуна Булевард мълчаливо.
След пет къщи те започнаха да плачат.
Жени ридаеха в колите. Тийнейджъри седяха в пикапите, закривайки с ръце отворените си усти“.
Камерата се приближава още по-близо:
„Карла Годуин бавно вървеше надолу по Гранд Лагуна Корт, докато съседите й смъкваха парчета покрив от велосипеда и разчистваха керамични плочки.
– Сега ние нямаме дори маса за хранене, – ридаеше тя. – Аз не знам къде е тя. Изчезна.“
Последователността на малките епизоди е построена в този ред:
- Жена намира във ваната телевизор. Но това не е нейният телевизор.
- Жена върви по улицата и търси своите съседи. Те я викат.
- Друга жена стои сред руините на дома си и разпределя своята скрап.
- „Моята котка е жива!“ – с вик изскача от дома си мъж.
- Друг мъж седи на прага на къщата си, дрънкайки на китара.
- Обезумяла от мъка жена успокоявана от близките си.
- Жена намира снимка на децата си, отмита от водата на съседската веранда.
- Жена говори по телефона със съседите, притеснени за своята собственост.
Това са епизоди от живота, взети от новините на деня и организирани от талантлив млад автор в колоритна последователност, която ги изпълва със смисъл и особена сила.
Практическа работа
- Следващия път, когато работите върху статия, обърнете внимание на сцените, които наблюдавате. Описвайте тези сцени чрез детайли, така че да можете да ги пресъздадете за читателя.
- Диалогът – това е една от формите на цитирането (виж Препоръка № 21: Цитати и диалози). Когато описвате сцената, вмъквайте резки диалози, които ще помогнат на читателя да влезе в действието.
- Изкуството на последователността на сцените може да се научи внимателно гледайки филми. Вземете един от любимите си филми и го изгледайте бавно и замислено. Спирайте кадрите. Отбележете като за начало как режисьорът свързва сцените (плановете) един с друг. Какъв смисъл се получава от поредицата кинокадри?