Пишете семпло и ефективно – Препоръка Номер 9
Подбирайте прости думи вместо тясно специализираните. Поставяйте кратки думи и абзаци на най-сложните места.
Как аз научих за техниката на „дефамиляризацията”. Зад тази безнадеждно уродлива дума, се крие техника, чрез която авторът взема познат обект или явление и го прави странен и необичаен. Режисьорите създават такъв ефект, когато заснемат крупен план или при нарушаване на перспективата. Прилагането на тази техника върху хартия е по-трудно, но резултатите могат да бъдат зашеметяващи, както в описанието на един дъждовен ден във Флорида от E. B. White:
”През дългите дни влажният въздух пропива всичко, което ви заобикаля, попива в самия живот. Кибритените клечки отказват да запалят. Палтенцето, провесено да съхне, с всеки час става по-влажно. Вестникът със заглавие за интеграцията, омеква в ръцете и вяло пада върху кафето и яйцата ви. Пликовете се запечатват сами. Пощенските марки се „сдвояват” една с друга като незнаещи срам скакалци”.
Какво може да бъде по-привично от мустаците на авторитетен учител? Но само не и мустаците от детските спомени на Roald Dahl:
“Наистина ужасяващо зрелище – плътен риж плет, растящ и цъфтящ между носа и горната устна, достигащ точно от средата на едната буза до средата на другата… Те по удивителен начин се завиваха нагоре по цялата дължина, все едно са накъдрени от фризьор или може би са резултат от работа с маша, нагрята сутрин над тънък пламък… Още един естествен начин да се сдобием с такава „стръмнина” ние, тогава момчета, измисляхме между нас си – продължително да ги сресваме нагоре с твърда четка за зъби пред огледалото всяка сутрин”.
И White, и Dahl запазват определено явление или обект – влажния ден и мустаците – и пропускайки ги през филтъра на собствения си стил, ни карат по новому да погледнем на тези обекти.
Ние бихме могли да дадем име на обратния и по-разпространен процес. За баланс ще го назовем „фамилиризация” – вземане на непознатото, сложното, объркващото и чрез силата на обясненията да го направим достъпно за разбиране и даже познато.
Твърде често авторите изразяват сложни идеи чрез сложна проза, създавайки изречения, подобни на показаните по-долу:
„За да се отговори на твърде често задължителните за изпълнение законопроекти, неотчитащи местните разходи и данъчно oблагаемата основа, комисията предлага националните интереси да са очевидни във всяко постъпващо предложение, и да бъдат частично компенсирани разходите за въвеждане на закона и напълно компенсирани в тези случаи, в които става дума за компенсиране на работници, условия на труд и права”.
Сложността на този пасаж може да има две обяснения: авторът пише за специализирано издание, юристите вече са запознати с проблема. Или, авторът смята, че формата отразява съдържанието и че сложните идеи трябва да се представят чрез сложна проза.
Няма да е зле ако авторът на текста използва съветите за писане на учителя Donald Murray, който казва, че читателят напредва от най-кратките фрази и изречения към най-трудните места. Какво би се случило ако читателят беше срещнал такъв „превод”:
„Правителството на щата се намира в Ню Йорк и често създава закони, в които казва на местните власти какво да правят. Тези закони имат име – държавни постановления. В много случаи тези закони са еднакво полезни за всички жители на щата. Но тяхното прилагане изисква на места доста пари. Твърде често Щатът не взема предвид възможностите на местния бюджет и не помисля колко много данъкоплатци ще се объркат. В тази ситуация ние имаме предложение. Щатът да се задължи да субсидира някои от тези постановления.“
Разликата между тези два текста си заслужава да се измери. Първият отнема шест реда текст. Промененият – седем. Но не това е важно, важно е това: авторът на статията е използвал дълги и сложни изречения, в които смисълът се изгубва. Неговите шест реда – са едно изречение, а при преработения текст седемте изречения са в седем реда. Преработените думи и изречения са по-къси. Текстът по-прозрачен. Използването на тази техника е постигнала целта – да се направи неразбираемото действие на властите достъпно за разбиране от средния гражданин. Да се направи непознатото познато.
Важно е да не забравяме, че ясната проза не е просто резултат от избора на прости думи и компилация от кратки изречения. Тя се ражда, на първо място, от ясното разбиране на задачата – да информираме. После идва трудната работа – изследването и критическото осмисляне. Авторът не може да пише ясно, докато обектът не се изясни в собствената му глава. Тогава и само тогава може да се използват приоми и да се обясни на читателя: „Ето, това работи така”.
Практическа работа:
1. Разучете статия, неразбираема и пренаситена, по ваше усмотрение, с информация. Проверете дължината на думите, изреченията, абзаците;
2. Преработете собствени материали. Опитайте да преработите объркващите и неразбираеми места, използвайки този приом;
3. Започнете да събирате примери с добре обяснени сложни неща. Можете да потърсите в енциклопедията;
4. Намерете възможност да употребите фразата: „Ето, това работи така”.