Препоръка за писане №46: Журналисти, палете двигателите!

Добрите въпроси управляват добрата статия. Добрите статии имат нужда от двигател, въпрос, на който да отговаря текста. Кой го е направил? Виновен ли е или не? Кой ще спечели? За кого ще се омъжи тя? Героят ще победи ли или ще падне в борбата? Добрите въпроси движат добрите статии.

Този метод е толкова ефективен и действащ, че изисква собствено име. Това Френч [Tom French] намира такова име – „двигател на историята“. Френч определя двигателя като централен въпрос, на който статията ще даде отговор на читателя. Повечето журналисти нямат такъв двигател, защото те дават отговор преди читателят да осъзнае какъв е въпросът.

В нашия вестник излезе репортаж за човек, който е нает да поздравява посетителите на новия магазин „Wal-Mart“. Това е мила статия за местните новости:

„Чарлз Бърнс чака няколко седмици, за да каже три думи: Добре дошли във Wal-Mart!

Днес в Сейнт Питърсбърг (град в САЩ) ще отвори врати супермаркета „Wal-Mart“. Първият, когото ще видят купувачите, ще бъде мистър Бърнс.

Той е професионален посрещач“.

Тъй като статията е написана в деня преди откриването, ние никога няма да видим Чарлз Бърнс на работа. Той никого няма да посрещне. Като резултат няма двигател, дори простичкото: „Как мина първия ден?“ или „Какво каза първият посетител?“ или „Съвпаднаха ли очаквания и реалност?“

В същия брой има сериозна международна статия за оцелелите по време на цунами в Шри Ланка:

„В педиатричното отделение на градската болница най-известен е сирак, оцелял след цунамито, който спи, пуска слюнки и намирайки се в мрачно разположение на духа, крещи на посетителите, които се тълпят около неговото креватче.

Кои са родителите му е неизвестно. Неговата възраст, според персонала на болницата, е между четири и пет месеца. Той е известен и познат просто като Дете №81, постъпва в отделението осемдесет и първи.

Тежкото бреме на дете №81 не е в това, че не го искат, а в това, че прекалено много го искат.

Вече 9 двойки са заявили, че той е техен син. Някои са заплашили да се самоубият, ако не им върнат детето. Безчет родители, загубили децата си в цунамито, се състезават в болницата за проверка дали дете №81 не е тяхно.

Местните вестници почти всеки ден разказват за съдбата му. В болницата има толкова много народ, че служителите са принудени да скрият детето за една нощ в операционната за негова защита“.

Тази история се появява за първи път във вестник „The New York Times“, тук е имало свръхмощен двигател. Ако и вие сте като мен, то двигателят преминава във въпросите: какво ще се случи с дете №81; ще разбере ли то своето истинско име и истинските си родители; кой ще реши съдбата на дете №81 и защо; как ще определят (разберат) кои са истинските родители?

В похвала и чест прави на статията, че тя поставя въпроси не само какво ще стане по-натам, но и духовни:

Възможно ли е девет двойки искрено да вярват, че дете №81 е тяхна плът и кръв? Може би бездетните двойки са решили да се възползват от катастрофата? Възможно ли е фотогеничното дете да е събудило такова желание, което не събужда понякога и девойка? Всички тези предположения се разхождат по улиците Калмунаи [Kalmunai].

Том Френч вярва, че в една статия, особено с подтекст, може да има повече от един двигател. Това работи особено в киното. Във филма „Време за мъже“ [The Full Monty] група безработни работници се опитва да си изкарва хляба с мъжки стриптийз. Интригата-двигател тук е: „Могат ли тези далеч не идеални мъже да стигнат до края и как на всичко реагират техните съпруги и приятелки?“. Но, това което прави статията още по-пикантна: всеки от героите има свои мотиви, всеки нещо рискува. Ще върне ли дебелият мъж огънят в семейните отношения? Ще загуби ли слабият опекунството над сина си? Ще намери ли начин възрастният мъж да изплати дълговете си?

Когато Jan Winburn е главен редактор на вестник „The Baltimore Sun“, тя помагала на авторите си да създават герои, характери, персонажи за статиите или репортажите си, задавайки им въпроса: „Кой тук какво рискува?“. Отговорът на този въпрос може да помогне да се създаде двигател на историята: „Дали губещият все пак ще получи заветната награда?“

Предполагам, че „двигател на историята“ според Френч е далечен роднина на това, което лингвистът Lajos Egri нарича „послание“ на историята. „Всичко си има цел, или послание, – пише той. – Всяка секунда от живота ни носи свое послание, независимо дали мислим за него или не. Посланието може да бъде просто дихание, а може да бъде и жизнено важно емоционално решение, но винаги го има“.

Всяка пиеса трябва да има послание, пише Егри. В „Ромео и Жулиета“ това е „голямата любов побеждава дори и смъртта“. В „Макбет“ – „безмилостните амбиции водят до самоунищожение“. В „Отело“ — „ревността е унищожителна за нас самите и обектът на любовта ни“.

Посланието, описано от Егри, взема въпроса и прави от него тематично утвърждаване. Това работи и в обратната посока: „Ще унищожи ли ревността на Отело него самия и жената, която той обича?“

При това Френч прави разлика между двигателя на статията и темата:

„За мен двигателят е неукротима вътрешна сила, която движи статията и ви позволява да ангажирате читателя в случващото се. Как авторът използва този двигател на идеи, как той прави разбор на важните теми, които смята да повдигне – зависи само от него самия. Добър пример е филмът „Гражданинът Кейн“. Първата сцена е пример за най-добрият двигател на всички времена и народи: „Какво е Rosebud?“. Филмът не е за издигането и дори не за детството на Кейн. Въпреки това, опитите на репортера да разкрие загадката на последните думи на умиращия движат сюжета и ни карат да гледаме, като Орсън Уелс се потапя в темите за политиката, демокрацията, Америка и т.н. Тайната на Роузбад ни дава граждански урок за истинската природа на властта. Има и други трикове да се задържи нашето внимание – великолепен език и играта на актьорите, силни характери – но Роузбад ни дразни и държи сюжета.

И накрая, трябва да имаме предвид, че някои от историите се движат от въпроса „как“, а не „какво“. Още преди началото ние знаем, че Джеймс Бонд ще победи злодеите, но искаме да знаем как. Ние си представяме как очарователният Ферис Бюлър няма да бъде наказан за кръшкането си, но ние сме възхитени, когато разберем как той избягва наказанието.“

Репортажите трябва да предугаждат въпросите на читателя и да им отговарят. Редакторите ще търсят „дупки“ в материала, където ключови въпроси на статията са останали без отговор. Писателите пренасят тези въпроси в областта на повествованието, будейки читателското любопитство, което ще бъде задоволено в самия край.

Практикум

1. Вижте последните си статии. Има ли в тях „двигател“ или поне намек за него?
2. Обръщайте внимание на статиите, които са привлекли Вашето внимание. Има ли в тях двигател? Ако да, на какви въпроси ви е отговорила статията?
3. Потърсете двигателя във филми и тв предавания. В поредицата „Аз обичам Луси“ има ли двигател? А какво ще кажете за други сериали?
4. Когато четете репортажи във вестника, потърсете неразкрити теми, които можете да разиграете, намирайки двигател.