Препоръка за писане номер 42: Абзаци

Правете абзаците дълги или къси в зависимост от вашите цели. Варирайте с дължината.

В един от обзорите си критикът Дейвид Липски напада автора за това, че книга с обем от 207 страници „с повече от четиристотин единични изречения като отделни параграфи – е ясен сигнал за плачевно положение, което едновременно ще бъде разпознато от читателите на книги и от съставящите класации“.

Но какъв сигнал за плачевно положение? Възможен отговор: объркване, хаос. Големите части от произведенията трябва да вървят заедно, но малките части също трябва да са „слепени“ една към друга. Когато големите части са съгласувани, ние наричаме това приятно чувство „логика на изложението“; когато са свързани изреченията, ние наричаме това „последователност на изложението“.

„Абзац – това е способ за изразяване на мисли, не на дължини“, – твърди лингвистът H. W. Fowler. Това означава, че всички изречения в рамките на абзаца трябва да изразяват една и съща идея и да следват едно от друго. Това също означава, че авторът може да разбие дългите, предълги абзаци на части. Въпреки това, те не трябва да създават объркване, поставяйки заедно кратки и несъгласувани параграфи (абзаци).

Съществува ли идеалната дължина на абзаца?

Нека разгледаме един пример. Спортната журналистка Joanne Korth е написала такъв анонс за драматичен мач, съдбата на който се решава в продължението:

„Новакът-куотърбек игра като новак. Любимият рънинг бек изпрати топката далеч. И оказалите се на финала на „Стийлърс“ бяха на ръба на позорно поражение у дома в плейофите.

Почти“.

Така че, може ли единствена дума да бъде абзац? Наречие, по-точно?

Намерих отговор в книгата „Употреба на съвременния английски език“ [ „Modern English Usage“], незаменим наръчник, изготвен от Фаулър през 1926 година. С присъщия му здрав разум, той започва с обяснение за какво ни е нужен абзаца:

„Целта на разделянето на текста на параграфи (абзаци) – да се даде на читателя кратка пауза. Авторът му казва: „Всичко ли разбрахте? Ако да, тогава преминавам към следващия пункт“.

Но каква почивка е нужна на читателя? Зависи ли това от предмета, темата? Жанра? Гласът на автора?

„Не може да се даде единно правило за оптимална дължина на абзаца, – пише Фаулър. – Поредица от много кратки абзаци – дразни, също както и поредица от твърде дълги – изморява“.

В дългия абзац авторът може да развие мисълта или да създаде част от текст с използване на примери по темата. В книгата „Ex Libris“, Anne Fadiman, среден абзац се състои от стотици думи, някои абзаци са дълги страници. Такава дължина дава на Фадиман пространството, за да развие оригинални, нови идеи:

„Когато чета за храна, е достатъчна една дума, за да предизвика верижна реакция от асоциативни спомени. Аз съм като фетишист на обувки, на когото не е нужно да види предмета на страстта, а е достатъчно да улови надпис „обувки, размер 6?“ и готово. Когато срещам френската дума «plein», което означава „пълен“, аз веднага се пренасям във времето, когато бях на 15 години и след като съм изяла внушителна порция пиле с естрагон, аз казвах на моите парижки хазяи, че съм „plein„, прилагателно, което се отнася само към бременни жени и недоени крави. Думата „яребица“ ме катапултира с 10 години назад във времето, когато ходих на експедиция в канадска Арктика. Тогава специалистът по бели мечки, изтормозен от консервите боб, простреля половин дузина яребици. Ние ги оскубахме, изпекохме и с такова упоение оглозгахме костиците, че аз бях сигурна: никога в живота си няма да стана вегетарианец. Понякога само една комбинация от буквите „яр“ предизвиква в мен носталгична смес от чувства на вина и алчност. Може би аз съм единственият човек на света, който отделя слюнка при четенето на думата „птомаин“(отрова от трупове, мъртва отрова).“

Авторът може да използва кратък абзац, особено след дълъг, за да доведе читателя до внезапна, драматична спирка. Нека разгледаме един пример от Jim Dwyer, в който група хора се опитват да се измъкнат от заседнал асансьор в Световния Търговски Център, разполагайки със стъклочистачка:

„Те дори не предполагаха, че животът им ще зависи от примитивен инструмент.

След 10 минути жив глас съобщи през интеркома: „Имаше експлозия“. След това интеркома млъкна. В кабината на асансьора пропълзя дим. Един мъж изруга по адрес на небостъргачите. Г-н Феникс, най-високият, инженер по професия, насили люка. Останалите се опитваха да отворят вратите на асансьора, раздалечавайки ги с дългата дървена дръжка на стъклочистачката.

Изход нямаше“.

Тази техника – параграф от 2 думи след параграф от 63 думи, е добра, но може да се пострада от прекомерната ? употреба. Тук се крие голяма сила. Ето още един пример от Дейвид Брукс [David Brooks], критик от вестник „The New York Times“.

„[Malcolm Gladwell] е написал книга за силата на първите впечатления, и за това как всяко ревю, рецензия, включително и това сега, ще започне с първото впечатление на рецензента за книгата.

Моето впечатление беше: сензационно“.

Журналисти и редактори варират в дължината на параграфите, за да наместят текста в ширината на колонките. Авторите на книги използват по-дълги абзаци, не давайки на читателя почивка. Но ако натъпчете книжния абзац във вестникарски формат, ще изглежда като сив надгробен камък. И обратното, серия телеграфни вестникарски параграфи, пренесени в книга, ще стоят като във въздуха на листа.

„Разделянето на абзаци – това е въпрос на поглед, – пише Фаулър. — По-вероятно е читателят да пристъпи към четене, ако той вижда, че от време на време ще се срещат абзаци-почивка (за поемане на въздух), отколкото ако текстът пред него е подобен на маратонско бягане“.

Практикум

1. Прочетете по-горе абзаца на Анна Фадиман. Бихте ли могли при необходимост да го разделите на 2 или 3 абзаца? Обсъдете решението си с колега.
2. Прегледайте собствени последни ваши работи. Обърнете внимание на ангажиращите дълги или къси абзаци. Възможно ли е да се разбият дългите параграфи на по-къси? Може би си струва да обедините абзаците от по едно изречение?
3. Четейки литература и публицистика, обърнете внимание на дължината на параграфите. Търсете много дълги или съвсем къси абзаци. Опитайте се да разберете целта на автора.
4. При четене обръщайте внимание на охлаждащия ефект „на въздуха“, особено в края на параграфите. Използва ли авторът това място за акцентиране на читателското внимание.