Работа с “авторския глас” – Препоръка №19

Поработете с „гласа си”.

От всички ефекти, създавани от пишещите, един от най-важните и трудно осъществимите – това е „авторския глас”. Сегашните автори повтарят отново и отново, че искат да открият „гласа си”. И те искат този „глас” да бъде „автентичен” – дума със същия корен като „автор” и „авторитет”.

Но що е то „авторския глас” и как авторите работят с него?

Най-практичното определение за „авторски глас” е дал моят приятел и колега Don Fry:

„Гласът – това е сбора от всички усилия на писателя по създаването на илюзията, че авторът говори с читателите направо от страниците”.

Поетът David McCord разказва история за това, как веднъж взел стар брой на списание «St. Nicolas», където се печатат разкази, написани от деца. Една публикация привлякла вниманието му и той „бил потресен от откъса, който звучал толкова естествено и достоверно, сякаш той го казвал”.

„Това е гласът на E. B. White”, – си казах аз. После погледнах подписа: „Elwyn Brooks White, 11 години”. Качествата, които позволили на McCord да разбере за младия талант на бъдещия автор (Stuart Little, Charlotte’s Web), могат да бъдат определени като „авторски глас”.

Ако е прав Don Fry и „авторският глас” – това е „сбор” от всички похвати на автора, то кои от тях са неделима част от създаването на илюзията на речта? За да си отговорите на този въпрос, представете си устройство, наречено „графичен еквалайзер”. Това устройство управлява честотите в звуковия сигнал, контролира басите и високите с помощта на 30 скали и ръчки. Увеличете басите, намалете високите, добавете изкуствено ехо, за да създадете желания звук.

И така, ако всички ние имахме smart модулатор на „писмения глас”, кои ръчки бихме задействали? Ето няколко въпроса за ориентиране:

• Какво е езиковото ниво на автора? Езикът му конкретен ли е, абстрактен или нещо средно?
• Използва ли авторът уличен жаргон или логическа аргументация като доктор по философия?
• Какви род и число ползва авторът? Използва „аз” или „ние”, или „вие”, или „те”, или редува всички местоимения?
• Каква е природата и къде е източникът на неговите алюзии (от латински allusio, означаващо шега, намек, загатване). Идват от висока или ниска култура, или и двете?
• Авторът цитира средновековен теолог или професионален борец?
• Колко често авторът употребява метафори и други фигури на речта? Иска ли авторът да звучи като поет, чиито работи са наситени с фини образи, или като журналист, който използва образите с ясна цел?
• Каква е дължината и структурата на типичното изречение? Кратко и просто ли е? Дълго и сложно? Или миш-маш?
• Доколко авторът бяга от неутралния тон? Опитва се да бъде обективен, пристрастен или енергичен?
• Към какво се обръща автора? Обръща ли се към традиционни теми, използва ли традиционни повествователни форми? Или авторът е експериментатор и „иконоборец”(в случая човек срещу идолопоклонничеството)?

Да се обърнем към откъс от радиорепортаж на Edward R. Murrow за освобождаването на концентрационния лагер Бухенвалд, излъчен по радио CBS. Прочетете откъса на глас, за да чуете как звучи:

„Влязохме. Циментов под. Два реда тела, наредени като разпалки за огън. Много тънки и бели. Някои от телата с ужасни синини, въпреки че плът почти не беше останала, толкова тънки бяха. Някои застреляни в главата, но кръв нямаше. Всички тела, освен две, бяха голи. Аз се опитвах да ги преброя колкото се може по-точно и стигнах до заключение: всичко, що беше мъртво – над петстотин мъже и младежи – лежеше тук в две спретнати купчини”.

Журналистът построява репортажа чрез езика на свидетелствата на очевидеца. Аз чувам в неговия репортаж борбата между професионалния журналист и възмутения от човешката природа. В описанието на зловещото зрелище езикът на автора е конкретен и жив. Той използва само една метафора: „като разпалки за огън”, останалата част от текста изглежда праволинеен и прост. Изреченията са прости и кратки. Гласът на автора не е неутрален – то и не е възможно – но той описва света, който вижда, а не емоциите на репортера.

И въпреки това, в последното изречение се появява авторът, използвайки „аз”, за да не даде възможност за да се усъмним, че той е видял всичко със собствените си очи. Фразата „всичко, що беше мъртво” – наподобява шекспирова. Това кратко „рентгеново” прочитане на репортажа на Murrow показва взаимодействието на различни стратегии за постигане ефекта на „гласа”.

Съвсем различен ефект създава английският философ от XVII век Томас Хобс в описанието на човешките чувства:

„Тъгата за нещастията на другите се нарича съжаление и възниква от въобразяването, че такава беда може да се случи с теб самия, следователно има състрадание, а на днешен език съчувствие”.

(още един добър цитат от Хобс, който си заслужава да бъде прочетен „Езикът е като паяжина: слабите умове се вкопчват за думите, оплитайки се в мрежата им, а силните умове лесно я разкъсват“ Томас Хобс)

Откъсът от Murrow, в своята конкретика, предизвиква жалост и състрадание. Откъсът от Хобс, в своята абстрактност, им дава определение. Ако Вие пишете като Murrow, ще звучите като журналист. Ако пишете като Хобс, ще звучите като древен философ.

Най-ефективният начин да се провери „писмения глас” – четенето на глас.

Прочетете Ваши материали на глас, за да чуете това Вие ли сте, прилича ли на Вас. Когато тренерите предлагат този похват на пишещите, те често срещат скептичен поглед. Вие сигурно се шегувате, казва този поглед. Вие не искате да кажете, че аз трябва да чета буквално на глас. Сигурно искате да кажете – да го прочета за себе си, едва шепнейки с устни.

Не, именно на глас, и така, че другите да чуват.

Авторът може да чете на глас на себе си или редактор. Редакторът може да зачете на глас на автора или на друг редактор. Това се прави, за да се чуе гласа, за да се настрои. Може да се прочете да Ви похвалят, но в никакъв случай не четете на глас, за да Ви се присмиват. Четенето на глас позволява да се чуе проблема, който трябва да се реши.

Писатели се оплакват от глухи за интонацията редактори, които четат с очите, а не с ушите. Редакторът може „да види” излишната фраза, но какво ще се случи с ритъма на изречението след премахването на фразата? На този въпрос може да се отговори само чрез четене на глас и с глас.

Практическа работа:

1. Прочетете на глас Ваша статия пред приятел или колега. Попитайте: „Това прилича ли на моя глас?”. Обсъдете отговора;

2. Препрочетете една от статиите си, съставете списък на прилагателните, които описват гласа Ви. Използвайте такива думи като „тежък”, „агресивен” или „пробен”. Опитайте се да определите какво Ви доведе до тези изводи;

3. Прочетете чернова на Ваша статия на глас. Можете ли да чуете недостатъците, които не сте видели?