Разберете как се казва кучето – Препоръка Номер 7
Изяснявайте подробностите.
Писателят Джоузеф Конрад формулира писателската задача така: “Силата на писаното слово трябва да кара да се заслушате, да почувствате – и преди всичко да видите”.
Подробностите за героя и неговото обкръжение се харесва на читателя, дава възможност по-добре да бъде разбран. Когато казваме “аз виждам”, много често това означава „аз разбирам”. Неопитният автор избира очевидни детайли: младата девойка гризеше така, сякаш това са ноктите й, човекът с димящата цигара. Това са „неговорещи” детайли, ако, разбира се, мъжът не умира от рак на белите дробове, а девойката не страда от анорексия.
Редакторите и преподавателите по писане предупреждават да не се връщате „без името на кучето”. Това не означава буквално да използвате тази информация, а да ви напомня да държите „ушите си наострени”. Когато споменах в предната статия за журналистката Кели Бенам, която писала статия за свирепия петел, нападнал дете, трябва да спомена, че тя е посочила името не само на петела – Рокадудъл Втори, но и тези на неговите родители – Рокадудъл и Еднокраката Хени-Пени (аз не мога да обясня какво значение има факта, че майката е с един крак, но както и да е).
В навечерието на изпълнението смъртната присъда на сериен убиец, репортерът Кристофър Сканлан излетял към щата Юта, за да посети семейството на една от предполагаемите жертви на престъпника. Няколко години по-рано младо момиче излязло от вкъщи и никога не се върнало. Сканлан открил детайли, които пресъздали безграничната мъка на родителите на момичето. Той забелязал, че ключът за осветлението на входната врата е залепен със скоч – за да не може никой да изгаси светлината. Майката винаги оставяла светлината включена до завръщането на дъщеря си. И макар, че са минали години, светлината продължава да свети, като вечен огън.
Ето го и разковничето: Сканлан видял залепения светлинен ключ и попитал за това. Важен детайл, който той уловил – вследствие на любопитство, а не на въображение.
Търсенето на такива детайли тръгва още през вековете. Да се убедим в това можем, разкривайки антологията на репортажния жанр. Британският изследовател Джон Кери дава ред примери от колекцията с име „Свидетели на историята”:
Тази книга… пълна с необичайни, или неприлични, или случайни образи, които се врязват в паметта, сякаш сте ги видели със собствените си очи: посланикът, разглеждащ деколтето на роклята на Елизабет Първа, забелязва там бръчици; тамилски мародер в Куала Лумпур разсипва кутия белоснежни тенис топки; Плиний се оглежда сред тълпата от хора с възглавници на главата, бягащи от изригващия вулкан; отрязаната глава на Мери Стюарт, кралицата на Шотландия, рязко състарила се от насилствената смърт, и нейното куче, принесено в жертва и заплетено в гънките на роклята й; отрязаната глава на Мери задържала се на един непокорен хрущял; гладуващите ирландци с устни, позеленели от тревна диета.
(И въпреки, че не са съхранени документи за това как е било името на кучето на Мария Стюарт, се е разбрало, че това е скай териер. Шотландска порода, известна със своята лоялност и кураж!)
Добрият автор използва говорещите детайли не само, за да информира, но и за да убеждава.
През 1963 година Джин Патерсън е написал следният абзац в колонка, скърбейки за четири момичета, загинали при бомбен взрив в щата Алабама:
„Чернокожа майка ридаеше в неделното утро пред баптистката църква в Бирмингам. В ръката й обувчица – обувчица от крака на загиналото й дете. Ние държим тази обувчица заедно с нея”.
Патерсън не позволява на белите южняци да избягат от отговорност за убийството на децата. Той ги заставя да слушат риданията на майката и да видят окървавената детска обувка. Авторът ни принуждава да обърнем внимание, да скърбим и разберем. Той ни заставя да видим.
Практическа работа:
1. Прочетете текст, търсейки откъси, засягащи чувствата. Намерете такива пасажи и в роман;
2. Попитайте колегите си или приятелите за имената на техните домашни животни. Кои са имената красноречиво характеризиращи самия стопанин?
3. Намерете доброволец, който ще разкрие съдържанието на портфейла, чантата, чекмеджето на бюрото си. Помолете собственика да опише съдържанието. Запишете си. кои детайли най-добре представят характера на собственика?
4. Разучете колекция от работи на известен фоторепортер. Представете си, че е нужно да напишете репортаж за това, което е уловено на снимката. Кои детайли ще вземете? В какъв ред ще ги разположите?