Търсете оригинални изрази – Препоръка Номер 8
Търсете оригинални изрази, съставяйте списъци на синонимите, свободните асоциации – дивете се на богатството на езика. Отхвърляйте клишетата и творческите идеи от „първо ниво”.
Кметът иска да възстанови разрушения делови център на града, но не възнамерява да даде детайли за плана си. „Кметът не разкрива картите си”, – пишете Вие.
Вие написахте клише, използвайки изтъркана метафора. Тя е дошла от средите на картоиграчите. „Противниците на кмета биха искали да погледнат картите му”, – първият човек, употребил тази метафора, може би е написал нещо свежо. Но след прекалена употреба тя става вече изтъркана.
„Никога не използвайте метафора, сравнение или част на речта, които често виждате публикувани”, – е написал Джордж Оруел. Той твърди, че клишето – това е заместител на мислите, форма на автоматичното писане: „Прозата все по-малко и по-малко се състои от думи, избрани заради техния смисъл, и все повече и повече от фрази, събрани заедно като отделните секции на обикновен кокошарник”.
Последната фраза на Оруел е образец за оригинален стил и наличие на свеж изказ.
Езикът на цитирането заплашва добрия писател на всяка крачка. И това никъде другаде не е така видно, както в спортната журналистика. Интервюто със спортист след среща във всеки вид спорт представлява наниз от клишета: ние се борихме до края. Ние направихме невъзможното. Ние просто се забавлявахме. Удивително е как най-добрите спортни репортери успяват да съхранят индивидуалност на писането. Бил Конлин е написал за добродетелите на бейзболната звезда така:
„Кал Рипкин – явление в света на суперзвездите… неговата оплешивяваща в кръг глава и посивяваща природно коса не е боядисана от модните стилисти в зелен, вишнев или ярко розов цвят. Той надява халка на бухалката си по време на игра, а не я слага на носа си, зърната или други части на тялото.”
И така, как да постъпи самобитно и оригинално един автор?
Когато вие започнете да се съблазнявате от банални фрази в духа на „бял като сняг”, спрете да пишете. Направете това, което привържениците на естественото раждане наричат „пречистващо вдишване”. Затова запишете фразата на лист хартия. Започнете да мислите варианти:
Бял като сняг
Бял като снежинка
Снежнобял
Сив като градски сняг
Бял като принц Чарлз
Сол Пет, репортер, фин стилист, разказва как той един път създава и отхвърля дузина образи преди да избере най-удачния вариант. Такова отношение към занаята трябва да ни вдъхнови, но напрежението при подобна работа обезкуражава. Накрая, притиснати от крайния срок, написвате просто: „Кметът замълча за бъдещите си планове”.
Ако все пак използвате клише, убедете се, че в съседство няма още едно.
Друго убийствено, освен езиковото клише, е това, което Доналд Мъри нарича „клише на възприятието”: тесните рамки, чрез които авторът възприема света около него. В книгата „Пишем в срок” Мъри изброява разпространените „мъртви” фрази: жертвите са винаги невинни, бюрократите – лениви, политиците – корумпирани, на върха е винаги самотно, предградията са винаги скучни.
По-горе едно от „клишетата на възприятието” е описано като „творчество на първо ниво”. Например много разпространен в пресата е изразът: „Но мечтата се превърна в кошмар”.
Тази рамка е толкова прилепчива, че може да се приложи практически към всеки сюжет: голф играчът в първата игра прави 33 удара, а във втората вече 44; шефът на компания отива в затвора за измама; жена страда от последствията на неуспешна операция.
Авторите, постигащи творчество от първо ниво, мислят, че са умни и оригинални. Но на практика те се задоволяват с баналности. Такъв „драматизъм” и „хумор” е по силите на всеки пишещ човек при положени минимални усилия.
Една реална история за жител на Флорида, който по пътя към вкъщи паднал в канавка с жив алигатор. Алигаторът ухапал мъжа, след което пожарникарите го спасили. На семинар е даден на студенти набор от факти и са помолени да напишат пет различни новини към тази случка в течение на пет минути. Някои новини били очевидни и сензационни, други – остроумни и оригинални. Но практически всеки в аудиторията, включително и преподавателя, имал такъв вариант:
„Когато в четвъртък Робърт Хъдсън отивал към дома си за обяд, той още не подозирал, че сам ще стане нечий обяд”.
Всички се съгласили, че ако 30 от тях са използвали една и съща шега, то това не е нищо особено, както творчеството от първо ниво. Малко по-оригинална била новина със следното съдържание: „Може би за триметровия алигатор Хъдсън е имал вкус на пиле”. Всички се съгласили също, че опростеното повествование е по-добро от първия дошъл ни наум каламбур.
Някои каламбури много порочно са заседнали в главите ни. Например, когато в Санкт Петербург, щат Флорида се открива музей на Салвадор Дали, никой не се решава да упрекне автора на заглавието: „Hello Dali”.
Но ако „мечтата повече не се превръща в кошмар” пишещите и четящите също може да спечелят.
Практическа работа
1. Вземете нов вестник и обградете фразите, които прескачат от статия в статия;
2. Прегледайте също собствените си текстове. Прочетете стари работи, намерете клишета и изтъркани метафори. Редактирайте ги в просто повествование или подберете свежи изрази;
3. Помислете варианти за такива разпространени метафори като: червен като роза; бял като сняг; син като небето; студен като лед; горещо като в ада;
4. Прочетете нещо от любим автор. Използва ли той клишета? Отбележете за себе си неговите ярки и оригинални изрази.