Ти си идиот щом не мислиш като мен!

Не считайте за идиоти хората, позволяващи си да не мислят като Вас. И не си правете илюзии, че мнозинството от околните споделят възгледите Ви. Никога не забравяйте, че вероятно и Вие сте жертви на ефекта на „фалшивия консенсус“.

Опитайте да зададете въпрос на любител-парашутист – той ще каже, че хобито му е съвсем нормално. Обаче човек, който недолюбва височини, ще заклейми скачащите с бънджи или парашутистите като луди или меко казано „идиоти“. Хората с хомосексуални наклонности смятат себе си за абсолютно нормални, докато немалка част от хетеросексуално ориентираните ги обявяват за ненормални, даже за перверзни.

Всички ние по подразбиране смятаме, че нашите възгледи, предпочитания, мнения съвпадат с тези на повечето хора. Приемаме, че околните чувстват и мислят подобно на нас. Тази, ако можем да я наречем мисловна грешка, е наричана „ефект на фалшивия консенсус“. Психологът Лий Рос, от прочутия университет в Станфорд, САЩ, се натъква пръв на този ефект 1977 година. Мистър Рос прави следния експеримент:

Ходещ билборд – нормално ли е?

Бил изработен фиктивен плакат с рекламното послание „Яжте при Джо!“. Лий Рос – психологът – предложил на съвсем случайно подбрани студенти да обикалят в продължение на трийсет минути из градчето на университета с този плакат. Като в същото време трябвало студентите предварително да дадат предположения колко други студенти биха се съгласили да приемат същата работа като „ходещи билбордове“.

Съгласилите се да се разхождат с рекламата смятали, че повечето (а да сме по-точни – 62%) от останалите студенти биха приели също. И обратно. Тези от студентите, които се възпротивили да си докарват дребен доход като рекламни ходещи агенти, били сигурни, че повечето от колегите им(2/3) също ще решат, че подобна работа е прекалено тъпа и дори леко срамна. И в двата случая студентите били убедени, че множеството е на тяхна страна.

Един консултант по „правилно мислене“, писател и философ – германецът Ролф Добели, дава следните съвети и пояснение по темата:

Помпането на политиците

Ефектът на този „фалшив консенсус” отчетливо се наблюдава в различни малки политически партии или сдружения по интереси, отцепили се от по-големите образувания. Обикновено те са склонни да надценяват важността си. Особено видим е този ефект, когато се зададе следния въпрос: „Според Вас има ли глобално затопляне и опасно ли е то?“. Без значение какво е личното Ви мнение по въпроса, Вие определено смятате, че повечето хора мислят като Вас.

Какво да кажем за политиците, които абсолютно винаги са много сигурни, че именно те ще са спечелилите изборите? Това тяхно самомнение не е само самонапомпване и безпочвен оптимизъм. Те, оказва се, действително трайно и систематично надценяват шансовете си.

А при хората на изкуството е още по-зле. В 99% от случаите те са сигурни в по-големи успехи, отколкото някога изобщо ще постигнат или им се полагат. Художници, актьори, режисьори, писатели и т.н., са фанатично „влюбени” в творбите си. Справка – пуснете си телевизор или просто надникнете в нечий профил на арт персона в интернет. Те смятат, че щом получат 111 лайка, последователи, абонати, значи са Избраните. Обаче истината е, че по-скоро са подведени от ефекта на фалшивия консенсус.:)

Но този ефект съвсем естествено се наблюдава и в икономиката. Ако вземем например маркетинговите отдели в различни фирми, убедени на 100%, че новият продукт ще е истински хит на пазара. Това доста често се среща при продукти, които са разработени от хора с техническо мислене – изобретатели или инженери. Те се влюбват в своите невероятни „играчки“ и очакват, че всички потребители ще „избухнат” по същия начин. А това всъщност не става.

„Тоя не е наред…“

Фалшивият консенсус има и друг интересен аспект. Често ние казваме за хора, които не споделят мнението ни, че „не са съвсем наред“. Експериментът на Лий Рос нагледно го доказва. Тези студенти, които приемали да носят рекламния плакат, смятали че несъгласилите се са просто „комплексари без чувство за хумор“. А от своя страна другите пък, които не били особено готови да рекламират с нелепа табела някакъв си ресторант, им връщали с насрещни обиди от рода на „хора, които винаги искат да са в центъра на вниманието“ или „куку-идиоти“.

Обаче не можем да отречем, че ефектът на фалшивия консенсус има своята социална функция очевидно – в противен случай еволюцията щеше да го е приключила. Мозъкът ни се оказва, не е създаден така, че приоритетно да поставя и разпознава обективната истина – той работи с целта главно да произведем колкото се може повече наследници. Така че онези, които (окрилени от ефекта на фалшивия консенсус) действат убедително и храбро, създават силното впечатление, че владеят повече ресурс от останалите и по този начин увеличават вероятността да „разпръснат” гените си и в следващите поколения.

В обобщение мога да кажа: не се заблуждавайте, че множеството хора споделят възгледите Ви. Нещо повече: научете се да не смятате обикновено за идиоти или мръднали всички, които не мислят като Вас. Проявете скептицизъм на първо място към собствените си възгледи и чак след това – към светогледа на другите.