Цитати и диалози – Препоръка Номер 21
Да разберем с какво цитатите се отличават от диалозите.
Репортери ми разказват, че един от главните уроци, които са им преподавали в школата по авторско майсторство това е – „да отделят на добрия цитат най-доброто място в статията”. Когато хората в статията говорят, читателят слуша. Но хората говорят различно.
Вестник «The St. Paul Pioneer Press» разказва тъжната история на Синтия Скот, 31-годишна тв водеща, която страда от хранително разстройство и умира от изтощение:
„Аз бях там. Аз знам как се случи”, – казва Кати Бисен, колежка на Синтия.
„Всеки правеше това, което считаше за най-добре. И всички ние заедно разработвахме модел за поведение с човек, който определено беше болен. Но така или иначе, нищо не сработи. И ти си мислиш: „Как е възможно?”.
Пресъздаването на пряката реч има много названия, но в конкретния случай с «The St. Paul Pioneer Press», цитирането дава на читателя следните преимущества:
- Отразява човешкия глас
- Обяснява важните моменти в темата
- Обрисува рамката на проблемите или дилемите
- Дава информация
- Разкрива характера и особеностите на говорeщия
- Въвежда в по-нататъшното изложение.
Ето три цитата от първа страница на вестник «The New York Times» от 28.06.2004 година:
„Ние имаме силата. Имаме съдебна система и той ще бъде осъден. Това ще е справедлив процес, различен от този, в който той съди обикновените иракчани”, – Iyad Allawi, временен президент на Ирак за плановете относно Саддам Хюсеин.
„Ние можем да работим по-добре, за да създадем атмосфера, различна от тази в „Повелителят на мухите”, – доктор Joel Haber, психолог, за проблемите на хулиганството в летните лагери.
„Компенсирането на 2% можем да постигнем като просто спрем да пием кафе”, – Joyce Diffenderfer за това как нейното семейство се бори с растящия дълг по кредитната карта.
Но къде се намира Joyce Diffenderfer? Къде казва тези думи? На себе си в кухнята? На гишето в банката, където плаща вноската си? На работа? Болшинството цитати са обезличени – или, по-точно, те не са обвързани със заобикалящото ги. Думите съществуват вън от сюжета на статията. Цитатите говорят „за” действието, но те не са „в” самото действие. В този смисъл цитатите прекъсват, накъсват хода на повествованието.
Тази мисъл ни води към силата на диалога.
Цитатите ни дават информация или обяснение, диалозите сами представляват действие. Цитатът може да се слуша, диалогът – да се подслуша. Писателят, използващ диалог ни пренася в място и време, където ставаме свидетели на описваните събития.
Журналистите използват диалога така пестеливо, че ефектът е подобен на слънчоглед насред поляна.
Да разгледаме примера на Tom French за съдебен процес срещу пожарникар от Флорида, обвинен в ужасно престъпление над съседка:
„Адвокатът го повика по име. Той стана, положи ръка на Библията и се закле да говори истината и само нея. Седна на свидетелското място така, че съдебните заседатели да виждат и наблюдават лицето му и да решат що за човек е.
„Изнасилихте ли Карън Грегъри?” – попита адвокатът.
„Не, сър. Не съм го направил”.
„Убихте ли Карън Грегъри?“
„Не, сър”.
Сдържаността на горния диалог и използването й в новините е неоснователна. След като диалозите могат да бъдат възстановени и пресъздадени от разказа чрез използването на различни източници и позовавания на авторството, диалогът може и просто да се чуе. Разправията между кмета и председателя на общинския съвет може да се запише на диктофон и да се публикува. Репортерът, който не е присъствал при даването на показанията в съда, може да пресъздаде точния диалог от протокола на заседанието.
Умелият автор може да използва и диалог, и цитат за създаването на различни ефекти в рамките на една статия:
„Мамо, стори ми се, че два самолета се бият във въздуха”, – Mark Kessler, на 6 години, от Wynnewood, казва на майка си Gale, когато тя пристига в училището.
Момчето току-що е станало свидетел на сблъсък във въздуха на самолет и вeртолет, в резултат на което обгорели отломки са паднали на детската площадка в началното училище. Ето още един откъс от същата статия:
„Беше ужасно да се види това”, – казва Helen Amadio, която вървяла по Hempden Avenue, когато се случила катастрофата. „Взриви се като бомба. Появи се черен дим”.
Helen Amadio ни предлага реален цитата, казан директно на репортера. Обърнете внимание на разликата между този цитат и предполагаемия диалог между момчето и майка му. Шестгодишният описва сцената на изплашената си майка. С други думи диалогът позволява да подслушаме героите на мястото на действието.
В редки случаи журналистът съвместява наситеност от цитати и емоционалната сила на диалога. И то само в този случай, когато източникът говори веднага след събитията, а журналистът е съсредоточен и над смисъла на думите, и над действието. Rick Bragg майсторски преработва това в репортаж за взрива в Oklahoma City:
„Току-що оперирах малко момче, на което част от мозъка висеше навън”, – разказва Тери Джоунс, лекар, докато търси в джоба си цигара. Зад гърба му пожарникарите се опитват да стигнат до това, което е останало от сградата, в търсене на живи и мъртви.
„Кажете ми, – каза той, – как може така да не се цени човешкия живот?”
Практическа работа
- Намерете примери на цитати във вестниците и на диалози в художествената литература. Обсъдете различното им въздействие върху читателя.
- Потърсете изпуснатата възможност за използване на диалог в новините. Обърнете внимание на съдебните спорове и споразумения.
- Тренирайте слуха си за диалозите. Поседете с лаптоп на оживено място (кафене, чакалня). Подслушайте разговорите в съседство и си нахвърляйте как може да се пресъздаде тази реч писмено.
- Прочетете нещо от съвременен драматург, например Tony Kushner. С приятели прочетете диалозите на глас и обсъдете звучи ли текстът като естествена реч или е изкуствен.
- Попитайте двама човека за важен разговор, който са имали помежду си миналата година. Вижте дали Ви се отдава да пресъздадете диалог, който да удовлетворява и двете страни. Отначало поговорете с всеки поотделно, а после и с двамата участници.