Възможностите на повествованието – Препоръка Номер 20
Използвайте възможностите на повествованието.
Журналистите използват думата „разказ” с романтичен привкус. Те мислят за себе си като за бродещи певци на съвременния свят, разказвачи, съчинители на приказки. А после, достатъчно често, пишат скучни репортажи.
Не всички репортажи задължително са скучни, както и не всички разкази са интересни. Главната разлика между разказите и репортажите – в очакванията на читателите и писателското изпълнение.
Съставните части на разказа, ще ги наречем истории, присъстват в многото новинарски репортажи. Но рядко вестникарските материали заслужават наименованието „разказ”. И обратно, повечето материали, които наричаме разкази, са просто репортажи.
Каква е разликата между репортажа и разказа? Как писателят може тактически да използва тези разлики?
Забележителният изследовател Louise Rosenblatt потвърждава, че читателите четат поради две причини: получаване на информация и придобиване на опит. Репортажите носят информация. Разказите създават опит. Репортажите предават знания. Разказите пренасят читателя, преодолявайки границите на времето, пространството и въображението. Репортажът ни съобщава, насочва към нещо. Разказът ни пренася там.
Репортажът звучи така: „Училищното настоятелство се събира в четвъртък, за да обсъди новия план за преодоляване на сегрегацията”.
Разказът звучи така: „Уанда Мичел сви юмрук по посока Председателя на Комисията, сълзите се стичаха по бузите й”.
Жанровите похвати на репортажа и разказа също се различават. Например, въпреки че и цитатите, и диалозите се поставят в кавички, цитатите оживяват репортажа, а диалозите разкриват характера и движат сюжета на разказа.
Известното правило на петте „W” плюс “H”
· Who is it about?
· What happened? 
· Where did it take place?
· When did it take place?
· Why did it happen?
· How did it happen?,
представяно като обърната пирамида, помага на много поколения журналисти да пишат новина от най-важното до най-маловажното. Кой, Какво, Къде и Кога – основните елементи на новинарската информация. Защо и Как – постигат се по-трудно. Когато тези елементи се използват в репортажа, те са замразени във времето, за да може читателят да ги „сканира” и разбере за себе си.
Великолепният журналист от Сиатъл Richard Zahler – показва как да използваме тези „пет W” и да превърнем репортажа в разказ, където времето тече, а характерите се развиват. Tова е процеса на образуване:
1. Кои са героите – Персонажите;
2. Какво се е случило – Действието;
3. Къде се е случило – Мястото на действието;
4. Кога се е случило – Хронологията;
5. Защо се случва – Мотивите или Причините;
6. Как се случва (как това е станало) – Процесите.
Една от Вашите главни задачи като писател – да знаете, когато пишете разказ в противоположност на репортажа. Разказът, потвърждава Jon Franklin, изисква ускоряване и забавяне на действието, заплитане на сюжета, разкриване на вътрешния свят, и развръзка.
Tom Wolfe показа как да се свърже достоверно репортаж с такива литературни прийоми, например: разкрасяване на пейзажа, разкриване подробности на характера, вълнуващи диалози и смяна позицията на разказвача.
Повествованието, ни казват учените Robert Scholes и Robert Kellogg, изисква история и разказвач. Да разгледаме встъплението към серия репортажи „Последен шанс” за трудностите на младежите във вестник «The Star-Ledger of Newark»:
„Рон Ор рухна на стола, изпусна продължително и бавно въздух и се попита – какво прави тук?
Можех да имам работа на непълен работен ден в предградията, си помисли, повдигайки ръце към главата си.
Вместо това той избра работата директор на градския колеж, тази клаустрофобична лудница, пълна с подрастващи предатели. Някои от тях агресивни; всички те проблемни.
Сега един от тях чака пред вратата и го проклина. Друг заплашва, че ще пуши марихуана направо в приемната. Някой извика: „Погледнете през прозореца!”, – един от студентите се канеше да покара крадена кола.
„И така всеки ден”, – си каза Ор, разтривайки слепоочия.
Ор обичаше да си припомня, че се молеше за тази работа. Днешния ден – Абитурентската вечер на випуск 2003. Ор си помисли: „Бог ми даде, а сега мечтая той да си вземе всичко това обратно”.
Това не е никак лошо начало на разказа и разказвача, Robin Fisher, помага на читателя да си отговори на въпроса: „Какво се случва в този колеж, с такъв директор и такива студенти в този особен ден, деня на завършването?”. Фишер настройва нашите очи и уши. Виртуалната реалност, създадена от автора, тласка читателя към симпатии, внимание към добрия човек, опитващ се да помогне на проблемните младежи.
Нека да разделим на съставни части този откъс:
- Кой – това е размишляващия на библейски теми персонаж на директора Ор;
- Какво – това, което се случва в деня на завършване на випуска. Успяват ли директора и студентите да го преживеят въпреки различията?
- Къде – това е кампуса на колежа, „клаустрофобичната лудница”;
- Кога – това е специалния ден в живота, на завършването;
- Защо и Как – разкрива се по-нататък в повествованието. Защо директорът упорства? Как работи колежа? Как той оцелява?
За да превърне репортажа в разказ, репортерът е длъжен да се превърне в разказвач.
Практическа работа:
1. Почетете новини, отчитайки в главата си разликите между репортаж и разказ. Потърсете изпуснатите възможности на повествованието. Намерете примери, където авторът е използвал възможностите на повествованието;
2. Направете същото с Ваши текстове. Намерете примери, където пренасяте читателя директно на мястото на действието. Погледнете къде би могло да се използват похватите на разказа.