Бъдете нащрек – Препоръка Номер 22

Учете се от „Хамлет” и винаги бъдете готови за голямото събитие: очаквайте неочакваното.

Великият учител по писане – принц Хамлет, е казал това най-добре:

„Готовността е всичко”*

*цитат от The Tragedy of Hamlet, Prince of Denmark, 1601

Предизвикваме всички знамения! Врабче не пада без волята на провидението. Което е за сега, няма да остане за после; което не е за после, ще стане сега. Което не стане сега, все пак ще стане после. Готовността е всичко. Щом не знаем какво би ни чакало, защо да скърбим, че го напускаме? Да става каквото ще!

Най-добрите писатели се готвят за голямата история, дори все още да не са я открили. Те очакват неочакваното. Както Батман, те слагат колана, на който са закрепени всички полезни приспособления. Пишат текст след текст, провеждат изследвания, пълнейки резервоара на знанията си, за да могат да ги приложат във всеки един момент.

Спортните журналисти са шампиони по готовност. Те пишат велики репортажи в много къси срокове, все още незнаейки изхода на решаващото съревнование. Бил Плачке от „The Los Angeles Times” е бил готов, когато Джъстин Гетлин спечелва олимпийското злато 2004 година в бягането на 100 метра:

„Неговото първо състезание е „сто метра пожарни кранове”: малчуганът бягал надолу по Куентин стрийт, прескачайки всеки пожарен кран по пътя си.

Второто му състезание било „сто метра на педал”: малчуганът с тенис обувки се надбягвал с приятелите си, които карали велосипеди.

Дванайсет години по-късно, в една спокойна средиземноморска вечер, далече от дома, неудържимият младеж от нашия квартал става най-бързият в света”.

Домашната репортерска подготовка прави възможна тази отлична новина. „Да си в готовност – това е всичко”.

Още един великолепен спортен журналист – Ред Смит – е бил нащрек, когато Боби Томсън разтриса целия бейзболен свят през октомври 1951 година със своя потресаващ пробег:

„Свърши се. Сега историята приключва. И няма думи, които да опишат това. Изкуството на фантастиката умря. Реалността задуши фантазията. Само съвършено невъзможното, невъобразимо фантастичното е правдоподобно сега.”

Ако пишете за съдбоносни събития, Вие сте длъжни да сте подготвени. Сега си представете какви усилия са били нужни на кореспондента на «Associated Press» Марк Фриц, за да напише материал за клането, в следствие на геноцида в Руанда 1944 г.:

„Тук повече няма живи. Нито бременни жени на входа на родилното, нито вярващи, прииждащи в църквата, нито разлагащи се трупове на мъже, които лежат в класната стая под дъска с картата на Африка.

Всички тук са мъртви. Карубамба – това е снимка от ада, заден двор, пълен с останки от плът и кости, жестока кланица, потопена в тишина, с изключение жуженето на мухи с размер на медоносни пчели”.

Малко са журналистите така разностранни като Дейвид фон Дреле от вестник «The Washington Post», комуто възлагат 1994 година да напише голям материал за погребението на бившия президент Ричард Никсън. Фон Дреле знаел, че се налага да пише бързо, съревновавайки се с малка армия от колеги-журналисти. „Крайните срокове винаги ме карат да потрепервам”, – признава той. Но треперенето – това е само физическото проявление на готовността да пишеш такава проза:

„Йорба Линда, Калифорния –

Когато за последен път нацията ги видя заедно, те бяха хора от стомана, с едни и същи настръхнали прически, титани на своето време – времето на прагматизма и хладния разум.

Колко смело говореха. Колко безстрашни изглеждаха. Те говореха за премахване на враговете си, за готовността да се откажат дори от собствените си баби, ако това ще им даде преимущество. Техните цели бяха цели на гиганти: контрол над нацията, победа в ядрената надпревара, стратегическо господство в света.

Титаните от времето на Никсън се събраха отново днес, в макар и не по прогноза – хладен и сив ден. Сега всички те са посивяващи или оплешивяващи, тяхната стомана е поръждясала, кожата им се е сбръчкала, зрението им ги подвежда. Поканили са ги да погледнат мястото, откъдето започва властта.

„Джон Дон каза веднъж, че смъртта е демократична”, – казва проповедникът Били Греъм, скърбящ на погребението на Ричард М. Никсън”.

Такава силна вещина – не е случайност. И Фон Дреле щедро споделя тайната на готовността:

„В такъв момент е нужно да се върнем към основите: да седнем и да разкажем историята.

Какво се е случило?

Как това е изглеждало? Звучало? Преживявало се е? Кой какво е казал? Кай какво е направил? И защо това има значение?

Какво в този смисъл? Защо тази история се разказва? Какво казва тя за живота, за света, за времето, в което живеем?..

Аз отдавна съм разбрал: не зацикляйте на дедлайна.

Съхранете простата структура, започнете с начало, после преминете към средата, в края завършете. Така аз работих в този случай. Тук няма връщания в миналото, няма отливи, няма вплетени истории. Просто начало, среда и край. Увод, хронология, рикошет.

Какво още?

Много кратки изречения. Активни глаголи. Ясни метафори. Съдържателни цитати. Живи детайли… Връщайте се към основите. Те ще Ви изведат – даже да Ви се струва, че не помръдвате от мястото си”.

Ще завърша с историята на известен чуждестранен кореспондент, седящ в сектора за пресата по време на футболния мач между университетите Мичиган и Илинойс. Това се случва 18 октомври 1924 година. През първите 19 минути Ред Грейндж заработва за Илинойс 4 тъчдауна. После донася пети, и се затичва за шести. „Илинойс” се спира с победа при 20 безпогрешни игри срещу „Мичиган”, легендарният Стремителен Призрак спечелва повече от 400 000.

Славният чуждестранен кореспондент бил обхванат от благоговеен ужас. Как да напише за това? „Това е твърде мащабно”, – казва той. И това го казва човек, който е писал за революцията в Русия.

Необходимо е да цитирам Шекспир: „Готовността – това е всичко”.

Практическа работа

1. Съставете си списък на възможните велики теми, които могат да изникнат при Вашата работа или свързани с интересите Ви. Започнете да събирате „нишки” за тези теми, материали, които ще помогнат в бъдеще.

2. Когато гледате големи спортни събития, нахвърляйте в главата си, как бихте представили драматично развиващите се събития. Сравнете идеите си с тези, които се появяват в пресата.

3. Великите истории се нуждаят от велики заглавия и имена. Подготвяйте се, мислейки нови заглавия за статии на актуални теми. Помислете, какви заглавия бихте предложили за следните теми: убийството на Джон Кенеди; падането на Берлинската стена; смъртта на Елвис Пресли.