Давайте подзаглавия на основните части – Препоръка за писане Номер 24

Ще уловите структурата на статията по-леко, ако можете да отделяте главните части.

Всички добри статии са разделени на части: увод, основна част, заключение. Даже авторът на чието платно не се виждат шевове, може да ни покаже невидими с просто око бодове. Авторът познава основните части от статията и може да ги назове за читателя, например – използвайки подзаглавия. Читателят, който вижда разбивката на части, по-добре ще запомни статията цялостно.

Най-добрият начин да се илюстрира този ефект – да се разкрият основните части кратко, подобно на проста, детска песничка като „Трите слепи мишки“:

Част I – проста музикална фраза, която се повтаря един път:

Три слепи мишки, три слепи мишки.

Част II – надстройва над първата, но добавя още нещо:

Виж как те бягат, виж как те бягат.

Част III – добавя още три сложни изречения:

Те бягат от жената на фермера,

Която отряза опашките им с нож,

Представяте ли си това?

Част IV – повтаря първата фраза:

Три слепи мишки,

затваряйки цикъла на песничката.

Запомняме песните, за разлика от статиите, защото те имат ясна структура: куплет, припев, куплет, припев, преход, музикално украшение, куплет, припев, завършваща част. Възхитителните звуци на песните понякога отвличат вниманието ни от структурата, но при по-внимателно вслушване в музикалната архитектурата се разбира.

Много писатели от старата школа с нахвърлянето на чернова на разказа, са правели и негова схема. Схемата е изглеждала приблизително така:

I.

__A.

__B.

____1.

____2

____3.

_______a.

_______b.

__C.

II.

И така нататък.

И в това беше проблемът: никога не можех предварително да предскажа каква ще бъде третата част – от дял „С“. Трябваше първо да стигам сам за себе си до това място на разказа. С други думи, сам за себе си разкривах това, за което ще пиша по-нататък.

За да оцелея някак, измислих механизмът „обратна схема“. Написвам чернова на целия разказ, а след това съставям неговата схема. Това се оказа много полезна техника. Ако не можех да си съставя схема на разказа, това означаваше, че не мога да отделям части от цялото: знак за липса на порядък в изложението.

Въпреки, че и до ден днешен не мога да съставя формално схема на разказа така, както той е написан, то все пак мога да нахвърлям план: обикновено няколко фрази, надраскани в бележника. Открих още една техника: свободния план – това са и римските цифри в схемата. С други думи – да мога да видя основните части от разказа.

Ето план на статия за смъртта на Ray Bolger, изпълнител от „Вълшебникът от Оз”:

I. Увод с образ на персонажа и диалог от „Магьосник“.

II. Изключителни моменти от танцувалната му кариера, освен „Магьосника от Оз“.

III. Неговата визитна картичка – песента „Once In Love with Amy“.

IV. Неговата младост: как е станал танцьор.

V. Кариерата му в телевизията.

VI. Последният образ от „Магьосника“.

Създадох тази „обратна схема“ след внимателно прочитане на удостоената с награда, написана от Tom Shales, посмъртна статия за вестник „The Washington Post“.

Когато статията се получи голяма, авторът трябва да обозначи частите. Ако разказът прераства в книга, главата трябва да има заглавие. Във вестник или списание частите трябва да имат подзаглавия или подрубрики. Авторите трябва сами да слагат подзаглавия, дори ако вестникът или сайтът не ги използва.

Ето защо: подзаглавията ще направят видими за заетите редактори и читатели основните части на статията. Процесът на поставянето им ще тества способността на автора да разграничава и назовава тези части. Добре написаните и поставени подзаглавия разкриват структурата на материала, обозначават отделните части и създават допълнителни точки за навлизане в статията.

През 1994 г. американският редактор Gene Patterson написва есе за вестник „The St. Petersburg Times“ със заглавие: „Придвижването в битката: поучителният опит на войната“. Поводът е 50-годишнината от кацане на съюзниците в Нормандия.

Патерсън е воювал във Втората световна война с ранг командир на танк в армията на Патън.

Миниепичното платно на Патерсън започва in medias res (в центъра на нещата), от средата:

„Не съм искал да убивам двамата германски офицери, когато ние по погрешка се срещнахме по средата на улицата в Гераброн.

Те се преобърнаха с мотоциклета, завивайки зад ъгъла, точно пред моята колона. Несръчно се изправиха на краката си, оказвайки се пред оръдието на моя водещ бронетанк. Мигновено замръзнаха, също елени. Предното колело на преобърнатия мотоциклет продължаваше да се върти в пълна тишина“.

Този откъс представя интересни спомени от войната. Пет ясни подзаглавия показват опорните теми на текста:

– Човекът на ХХ век

– Придвижване с тежки последствия

– От земята на Джорджия

– Безсмислена смърт

– Две истини за войната

Обърнете внимание как читателят може да предскаже структурата и съдържанието на есето на Патерсън, използвайки само подзаглавията. Те разделят статията на основни части, назовават тези части, правят нагледно развитието на темите, логиката и хронологията, която читателят ще разбере и запомни.

Практическа работа

1. Пиесите на Шекспир са разделени в 5 действия. Действията са разделени на сцени. Прочетете комедия и трагедия, например: „Както ви харесва“ и „Макбет“, като обърнете внимание на структурата на пиесите. Помислете какво е искал да постигне Шекспир във всяка от частите.
2. Намерете своята най-дълга статия за миналата година, примерно. С молив я разделете на части. Сега дайте подзаглавие на всяка част.
3. В рамките на следващия месец обръщайте повече внимание на структурата на текстовете, които четете. Отбележете в кой момент ще схванете структурата на целия материал. Сравнете текстове, които имат подзаглавия и такива, които нямат.
4. Когато слушате музика или песен, отбелязвайте различните части.
5. При работата си над следваща статия започнете с план, свободна схема, набелязвайки 3-6 големи части. Преработете плана, ако е необходимо.