Иронично противопоставяне – Препоръка номер 16
Странното и интересното рамо до рамо.
Поставяйте необичайните и интересни факти в съседство.
В идеалния случай изучаването на литературата ни помага да разберем това, което Frank Smit нарича „граматика на разказа“.
Ето какво се случи при първата ми среща с Ема Бовари, провинциална френска героиня с трагично-романтично въображение. Спомням си моето изумление при прочитането на сцената, в която авторът – Гюстав Флобер – описва съблазняването на отегчената омъжена мадам Бовари от развратника Рудолф Буланже. Действието се развива на селскостопански панаир. В сцена, едновременно тъжна и смешна, Флобер редува флиртаджийския език на любовника с виковете на земеделските производители на заден план.
Спомням си го като редуване тук и обратно между такъв език: „Какво щастие ме сполетя днес да бъда с вас…” и викове „Оборски тор евтино!”.
Или „Ах, ако имах цел в живота, бих се влюбил в някого, някого когото съм срещнал…” и „Наградата за най-добра свинска порода се разделя поравно между господарите им…”.
Тук и обратно, тук и обратно, противопоставянето разкрива на читателя, но не и на Ема, настоящите мотиви на Рудолф. „Иронично противопоставяне” – ето наименованието на похвата, когато две противоположни неща се поставят едно до друго и по този начин едното пояснява другото.
Този ефект работи в музиката, в изобразителното изкуство и поезията:
Е, хайде, да тръгнем ти и аз,
в небето кога поляга вечерта,
тъй както пациент на масата под етер.
Така започва „The Love Song of J. Alfred Prufrock“, стихотворение, където T.S. Eliot противопоставя романтичния образ на вечерното небе и болезнената метафора на анестезията. Напрежението между образите създава настроение за развиващо се събитие.
(Eliot умира през 1965 г., когато Р. П. Кларк е бил последна година в средното католическо училище. Той отбелязва тази дата, наричайки своята рок група в чест на поета – T. S. and the Eliots. С девиз: „Музика от душата“)
Свързването на разнородни елементи е източник на хумор, примитивно и фино в същото време. В „Продуцентите“, например, Mel Brooks създава мюзикъл „Пролет за Хитлер“, където Фюрера е представен като хипи, а танцьорите в стил June Taylor (амер. хореографка на вариететни програми) изобразяват пречупен кръст.
Премествайки се от гротескния комизъм към прекалената сериозност, да разгледаме встъплението към статия във вестник «The Philadelphia Inquirer’s» за авария на ядрен реактор на остров Three miles Island:
„4:07 сутринта. 28 март 1979 година.
Две помпи излязоха от строя. След девет секунди 69 пръчки от бор ще се врежат в сърцевината на блок №2, ядреният реактор на Three miles Island. Пръчките работят. Реакцията е спряна.
Но вече е твърде късно.
Това, което ще се превърне в ужасна американска ядрена авария, вече е започнало”.
След това следват описания на зловещата истина, която официалните лица се налага да научат заедно с някои ужасяващи подробности: „Работниците от ядрената централа играят на фризби навън, докато началниците им решават въпроса за заплатата. Но те не са били предупредени, че радиацията се просмуква през стените на централата…“
Напрежението, създадено с първите кратки фрази, достига връхната си точка, когато високотехнологичния реактор дава отбой, той изпуска радиация, която бомбардира работниците, играещи фризби. Радиацията се сблъсква с летящото фризби. Иронично противопоставяне.
Драматизмът не винаги е така монументален. Да разгледаме статията на William Serrin от «The New York Times» за първата жена загинала от взривяването на пехотна мина в САЩ:
„Той не можеше да забрави как излезе от болницата, където тя лежеше, все още с жилетка, дълго бельо и гащеризон на носилката за първа помощ. Нищо не показваше, че е мъртва.
Всичко, което видя – малко кръв по лявото й слепоочие.
Лицето й бе като лицата на всички миньори, черни от въглищния прах. Нa ръцете имаше ръкавици. И понеже лежеше на носилка, свалиха ръкавиците: ръцете бяха бели като сняг“.
Лице черно като сажди; ръце бели като сняг.
В някои случаи ефектът на ироничното противопоставяне може да се постигне само с няколко думи вплетени в повествованието. Разказвачът в криминалната драма „Пощальонът винаги звъни два пъти“ обяснява плана си да убие съпруга на своята приятелка:
„Ние направихме всичко, както по-късно разказахме. Беше около десет часа вечерта, ние заключихме магазина. Гръкът беше в банята, вземаше обичайния си съботен вечерен душ. Аз бях длъжен да донеса вода със себе си нагоре, приготвяйки да се обръсна, но да се сетя, че не съм заключил колата. Трябваше да отида и да чакам, ако някой дойде да свирна веднъж. Тя трябваше да изчака, докато той излезе от банята, да вземе предполагаема кърпа и да го удари с палката, която аз направих от една торба за захар, напълнена с метални топки“.
Джеймс М. Кейн постига двоен ефект в този абзац, поставяйки невинната „торба от захар“ между техническите „метални топки“ и криминалната „палка“. Торбата от захар престава да бъде сладка, когато се превръща в оръжието на убийството.
Практическа работа:
1. Фотографите често виждат необикновени детайли в противопоставянето: просяк с букетче цветя; огромен сумо борец с малко детенце на ръце. Бъдете наблюдателни, за да забележите подобни детайли. Как бихте ги пресъздали на листа?
2. Прочетете отново ваши статии и потърсете скрити в тях иронични съпоставки. Бихте ли могли да я промените, вмъквайки интересни противопоставяния?
3. Сега, когато знаете за тази техника, вие ще я забелязвате по-често в литературата, театъра, киното, музиката и журналистиката. Мислено отбелязвайте примерите. И ги забелязвайте в реалния живот, за да ги използвате после в статиите си.