Какво е „Ефектът на пеперудата“?

kakvo-e-efektat-na-peperudata

След излизането през 2004 г. на филма „Ефектът на пеперудата“ в съзнанието на повечето хора това красиво понятие здраво се е сраснало със събитията от известния хитов трилър. А би могло да бъде и иначе, ако режисьорите Брес и Грубер бяха оставили работното название – „Теория на хаоса“.

Но нека да оставим на киноманите кинострастите и да се прехвърлим в далечната 1963 година, когато метеорологът Едуард Лоренц разтърсва научния свят с твърдението за съществуването на уникален феномен, който ученият нарича „Ефект на пеперудата“. Откритието на Лоренц малко или много опровергавало представата на хората, че животът и всички процеси в света са подчинени на строги закони, а на причините съответстват точни последствия.

И така, занимавайки се с компютърни симулации на прогнозата за времето, неудържимият метеоролог създал най-простият модел за прогнозиране на времето по цялото земно кълбо, който първоначално работил достатъчно точно. Създателят на модела за прогнозиране искрено вярвал, че законите за движение му служат за неговите изчисления, базирани на математически ред. „Който разбере закона ще разбере Вселената!“ – мислел Лоренц, фен на компютърното прогнозиране на времето.

Лоренц се надявал, че неговият модел ще даде устойчиви алгоритми и не по-малко устойчиви резултати. Но в действителност, въпреки точните изходни данни, неговото „отроче” породило (противно на всички правила) значителни отклонения и грешки – своеобразен добре подреден хаос. Ученият изведнъж осъзнал, че неговият модел може да предвиди абсолютно точно само едно: да се предскаже, каквото и да било, е невъзможно!

Защо? Защото в точната система винаги възникват грешки, които е прието да се считат за незначителни. Но именно тези незначителности довеждат, в крайна сметка, до непредвидими обрати и глобални грешки.

Казано научно – крайният резултат силно зависи от изходните данни и условия. Както в стиха:

„Няма пирон – подковата пада,

няма подкова – конят куца,

конят куца – командирът е убит.

Конницата е разбита, армията бяга,

врагът влиза в града, пленниците са убити.

И всичко това, защото в ковачницата нямало пирон“.

Като истински метеоролог Лоренц предположил, че един мах с крило на пеперуда някъде в Сингапур може лесно да стане причина за възникването на мощно торнадо в Северна Каролина. Звучи фантастично, но ученият бил недалеко от истината, ако такава е възможна.

Любителите на фантастиката помнят прекрасния разказ на Рей Бредбъри „Гръмна гръм“ за пътуване във времето. Сюжетът е прост и гениален: ловец на динозаври се отправя в миналото, нарушава маршрута и размазва пеперуда, което довежда до необратими последствия – веригата от грешки довежда до това, че избирателите в САЩ избират за президент вместо демократ – фашист. Има предположение, че именно под влиянието на този разказ будният метеоролог нарича своето откритие „Ефектът на пеперудата“ (Butterfly Effect).

До ден днешен учените смятат откритието на Лоренц за най-авторитетното свидетелство за диалектическата симбиоза: светът е напълно непредвидим, непредсказуем в своите закономерности и техните последствия.

Дали ние не ценим стабилността в семейството и в отношенията, тежестта на думата си, защото тези ценности ни дават чувство за стабилност и сигурност в такъв неустойчив и неопределен свят?

Остава да си пожелаем: не настъпвайте „пеперудите“, приятели!

Нека съдбата ви пази от необмислени думи и действия, а съответно и от техните глобални последици.

Коментар ?