Повредено ли е логическото ви мислене? Психологически капани

Разпространени когнитивни изкривявания

Няма как да не сте се хващали в съмнения. Дали сте казали правилните думи, постъпили по подходящ начин, взели правилното решение, дали сте най-добрия съвет или разказали най-смешния виц…:)

Ако мога да перифразирам думите на Б. Ръсел излиза, че само глупаците не се съмняват в себе си („Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните хора са изпълнени със съмнения”). Така че, поемете въздух и издишайте – да се съмняваш в себе си не е лошо!

Има моменти, в които се чудим „Какво става с мен? Неее, това не може да съм аз?!”, отправяйки крайно откровени думи към непознати, приятели или близки. Понякога имаме чувството, че са ни подменили нагло с някой друг, непознат парашутист, а ние в никакъв случай не бихме постъпили така. Истината е, че не е никой друг, а сте самите вие.

Несвойствените и неразбираеми за вас самите и другите постъпки учените наричат „когнитивни изкривявания” – сривове в логическото мислене. Същността на тези изкривявания е, че в определени ситуации хората изведнъж започват да действат по определен шаблон, противоречащ на здравия разум.

Психолозите са събрали множество примери и ефекти на когнитивно изкривяване, сътворени от психиката ни.

Ето и някои психологически капани, които могат да ни доведат до „помрачаване” и срив на логическото мислене:

1. Капан (когнитивно изкривяване) №1: Апатията на минувача

Американските психолози Джон Дарли и Бибб Латейн още 1969 г. са доказали, че човек в критични ситуации става нерешителен, ако в близост има и други хора.

• Пример 1

Бил проведен експеримент с доброволци, в който те имитирали епилептичен припадък в пълна със студенти аудитория. Едва всеки четвърти студент съобразявал, че епилептикът трябва да се сложи на нещо меко, да се предпази от остри предмети или поне да се викне помощ. Всички останали просто гледали „припадналия”, закривайки с ръка уста от страх.

Но!

Изненадата идва, когато този опит е направен пред студенти, намиращи се по единично в стаята. 9 от 10 се постарали веднага да помогнат с нещо или да извикат помощ.

• Пример 2

Под вратата на офиса започва да се просмуква дим. Ако в офиса има един човек, той реагирал на случващото се много по-бързо, отколкото когато в офиса имало трима и повече сътрудници.

Изводите:

• Намирайки се в групата, ние значително по-слабо усещаме чувството за лична отговорност.
• Подсъзнателно се боим да поемем отговорността, ако не се чувстваме лидер в групата. С това се обяснява и ситуацията, когато на улицата пред нас припадне човек и започнем да разменяме объркани погледи с останалите минувачи. Хората инстинктивно търсят йерархията в групата, за да намерят лидера, този който може да поеме отговорността.
• Колкото по-ниско е IQ на един човек, толкова повече е склонен да дели хората на свои и чужди, света на бяло и черно.

2. Капан (когнитивно изкривяване) №2: Ефектът на интелектуалеца

„Който трупа знание, трупа тъга“, казва приписваната на цар Соломон мъдрост. А съотнесена към настоящето тази мъдрост може да се разглежда така: много информация – много съмнения. Колкото по-информирани ставаме, толкова по-предпазливи и нееднозначни сме в преценките. Този невероятен ефект на когнитивните изкривявания (ефект на Дънинг-Крюгер) е описан от самите психолози. И тъй като те очевидно са били едни мили хора, вместо думата „глупав“ или „необразован“ са използвали думата „некомпетентен“. А именно:

• „Некомпетентните хора са склонни да надценяват своите знания и да правят еднозначни и категорични изводи“
• „Некомпетентни хора не са в състояние да видят собствената си некомпетентност”

Пример:

Ако попитате 5 годишно дете дали всички майки обичат децата си, то с цялата увереност на света ще ви отговори „ДА”. Но ако зададете този въпрос на опитен психолог или даже зоолог, много вероятно е да се получи един дълъг дебат.

Изводите:

• Ако сте абсолютно сигурни в нещо най-вероятно твърде малко знаете за предмета на своята увереност.
• Колкото повече човек се съмнява, толкова по-висока е вероятността той наистина да е запознат с въпроса.

И тук е подходяща древната духовна мъдрост: в света нищо не е статично, всичко е изменчиво и в същото време всичко е вярно. Всяко знание има право на съществуване и във всяко знание има огромна част истина. Но цялата работа е в това по какъв начин човек е в състояние да възприема. Дори лекарството може да се превърне в отрова, а отровата в лекарство. Реалността се променя в зависимост от наблюдателя.

3. Капан (когнитивно изкривяване) №3 – Ефектът на селективното възприятие

Пример 1:

Бременна жена сякаш все се натъква на други бременни жени и констатира: „Напоследък има някакъв бейби-бум, преди не съм забелязвала толкова бременни!”

Пример 2:

Човек, мечтаещ за кола кабрио възкликва: „Какво за плъзнали из половината град. Навсякъде ми се пречкат!”

В действителност нито бременните жени, нито кабриолетите са станали повече. Всичко това е шега на възприятията. Ние подбираме от заобикалящото тези елементи, които ни вълнуват най-много към момента. А подсъзнанието ни тласка да търсим доказателства в тази посока – отделяме внимание на аргументите, потвърждаващи, че „бременните жени са повече” и „всички си купуват кабриолети”. Несъзнателно изтикваме аргументите, опровергаващи твърденията ни. Особено нагледно се вижда това когнитивно изкривяване на логиката при религиите, сектите и политическите направления.

Извод:

• Приемайки определена гледна точка или причислявайки се към определена група, ние ставаме необективни и отказваме директно да приемем аргументите и доказателствата за противното.

Подобни капани ни карат да правим стъпки, за които после учудено възкликваме: „Не знам какво ми стана…”