Препоръка за писане №37: Дългите проекти
Разделяйте големите проекти на части, а дългите текстове на глави. Ако разбиете големия проект на по-малки части, по-лесно ще пристъпите към него.
Заглавието на великолепната книга на Ан Ламот (Anne Lamott) – „Птица по птица“ (“Bird by bird”), е родено от историята, която се случва с брат ?. Когато той е на десет години, работи над училищен доклад за птиците. Ламот пише, че „той е парализиран от необятността на задачата“. Тогава, „баща ми седна до него, прегърна сина си и каза: „Птица по птица, приятелче. Просто го направи птица по птица“.
Всички имаме нужда от такъв съвет, за да не забравяме да раздробим големите задачи на по-малки части, дългите текстове – на глави, дългите глави – на епизоди. Такъв съвет и стимулира, и помага.
Когато се съберат колеги-репортери, аз винаги задавам следния въпрос: „Някой да е бягал маратон?“ От сто души един или двама да вдигнат ръка. „При подходяща тренировка и мотивация, кой би могъл да избяга 26 мили?“. Още половин дузина ръце. „А ако ви дам 52 дни, за да избягате тази дистанция и ви се наложи да минавате само по половин миля на ден?“. Повечето ръце се вдигнати нагоре.
Доналд Мъри (Donald Murray) казва това с други думи: „Страница на ден, книга за година“.
Когато децата ми растяха, се наложи да преподавам правопис в началното училище. След всеки урок си правех бележки в дневника, но това никога не отнемаше повече от десет минути. Какво сме взели с урока? Как са отговаряли децата? Защо Бони не искаше да пише? След три години имах готов, събран материал за книга „как да се научат децата да пишат“. Преди това никога не бях писал книги и нямах понятие с какво да започна, така че просто копирах записките от дневника. Получиха се 250 страници печатен текст – все още не книга, но здрава основа на това, което се превърна в книгата „Свободата да пишеш: журналист учи млади писатели“.
Малките капки думи се превръщат в локвички, след това в ручейчета, след това в потоци и дълбоки езера.
Никога не ми е хрумвало, че мога да пиша поредица от тематични разкази за вестници. Репортерската работа и писателството ми се струваха твърде много. Знаех, че мога да се справя с колонка; но в действителност след предварително събран материал, мога за час и половина да извадя готов текст. Това стана психологическа основа за работата над серията „Три малки думи“: всяка глава имаше дължина на вестникарска колонка, около 850 думи. Не мога да напиша серия, но мога да напиша 29 колонки и да ги свържа една с друга. Така се справих със задачата си навреме.
Силата на навика е голяма, нейната мощ е като Хари Потър, който за първи път научава, че е велик магьосник. Сега четете прийом №37 от годишната серия от 50 препоръки. Ако бях казал на моите редактори, че „искам да напиша книга за методите на писане“, работата никога нямаше да стане. Първоначално, проектът да напиша книга изглеждаше нереално, нещо като опит за прегръдка на борец по сумо. Вместо това, аз обявих серия от 50 кратки есета за прийомите на писане, с периодичност един-два прийома седмично.
Напълно вероятно е така да се е родила книгата, която сега лежи на нощното ми шкафче – „Кой се нуждае от Бог?“, на първокласния писател и мой наставник Харолд Кушнер [Harold Kushner]. В предговора се казва:
„Над идеите на тази книга съм размишлявал повече от четиридесет години, откакто ме посветиха в сан равин. Всеки път, когато четях Двадесет и трети псалм на погребения или помени, или до леглото на умиращия, аз се изумявах на неговата сила и способност да утеши скърбящите и успокои изплашените. Непосредствен импулс да напиша тази книга станаха ужасните събития от 11 септември 2001 година. Всички дни след трагедията хората по улиците и телевизионните репортери ме питаха: „Къде беше Бог? Как допуса това?“. И аз отговорях: „Господ никога не е обещавал, че животът ще е справедлив. Господ е обещал, че когато ние се противопоставяме на несправедливостите в живота, няма да сме сами, защото Той ще бъде с нас“. Тогава разбрах, че отговорът се крие в Псалм 23″.
Писателите винаги търсят централна идея за разказ, а каква може да бъде основната идея за книга за един-единствен псалм от 14 реда, псалм, който притежава огромна сила в юдео-християнската традиция.
Представете си книга за „Отче наш“ или „Ave Maria“, или за един от сонетите на Шекспир. Как да се организира структурата и четенето на такава книга? Кушнер намира елегантно решение: всеки абзац е посветен на една строфа от псалма. Има глава „Господ – Пастир мой“, има „Ако тръгна и попадна в сянката на долината на смъртта“ и има „Чашата ми препълнена“. Книгата от 175 страници се превърна в национален бестселър. Тя е разделена на 15 кратички глави, удобно за писателя и читателя.
Птица по птица, прийом по прийом, ред по ред.
Практикум
- Признайте си. Искате да напишете нещо по-голямо от всичко, което сте написали до момента. Но ръцете не стигат. Дължината или мащабността ви сковават. Убийте чудовището. В ежедневието разбийте проекта на по-малки задачи: глави, части, епизоди, сцени. Написвайки такова малко късче, не се обръщайте за допълнителни материали. Вижте какво ще излезе.
- Когато се окажете в книжарница, обърнете внимание на големите томове: романи, мемоари, алманаси. Вижте съдържанието и се опитайте да разберете каква е структурата на книгата. След това се зачетете в някоя глава и вникните как е разделена. Научете се да различавате малките части на фона на общото четене.
- Библията традиционно се разделя на книги, глави и стихове. Прочетете Библията и обърнете внимание как е организирана всяка книга. Сравнете, например, Битие, Псалми и Песен на песните.
- Преди да започнете да работите по следващата статия, нахвърляйте в бележник план на статията. Не пишете: начало, среда, заключение. Разбийте тези големи залъци на по-малки части.