Препоръка за писане №40 – Начупена линия

Използвайте този прийом, за да съвместите разказ с репортаж.

Някои техники на писане работят най-добре при репортаж. Други помагат на журналистите да се справят с описателно-разказвателни текстове. Но много често са нужни и двете техники: създаване на свят, в който читателят ще влезе, а след това се коментира случващото се в този свят. В резултат се ражда текст-хибрид, който за по-голяма нагледност аз наричам „начупена линия“.

За да се разбере какво е „начупената линия“, представете си нейната противоположност – „правата линия“. Повечето филми са построени на принципа на непрекъснатата повествователна линия. Фродо получава пръстена, притежаващ сила и тръгва на пътешествие, за да го унищожи. Джеймс Бонд получава задача, спасява човечеството и спечелва момичето.

Понякога режисьорът умишлено начупва повествователната линия. Във филма „Алфи“ главният герой спира действието, отива до обектива на камерата и се обръща директно към залата. Този необичаен монолог разкрива нюанси на характера и възвестява обрати в сюжета.

В по-старите порнографски филми сексът е прекъсван от кадри с „доктор“ в бяла престилка, който възражда обществения морал, разказвайки за значението на секса и здравия семеен живот. Естествено, никой не би останал да гледа това включване, ако не е очакването, че ей сега пропагандата ще свърши и ще се върне нещо по-горещо.

В това е тайната и силата на начупените линии. Авторът ни разказва историята, след това прекъсва, за да ни разкаже за самата история. Представете си историята, разказа като пътуване с влак със спирания на междинни спирки. Представете си нещата така:

________(изложение)________(анализ)________(обяснение)________.

Майстор на тази техника е Николас Леман [Nicholas Lemann], към днешна дата декан на Колумбийското висше училище по журналистика. Леман пише книги по важни теми от американската действителност: миграцията на чернокожите американци от юг на север, противоречия между заслугите и привилегиите в областта на висшето образование. Забележителни подробности и обяснения като рубини проблясват върху здравата нишка на повествованието. Разказът ни пренася в един нов свят. А авторът ни обяснява този свят.

Такъв стил се наблюдава при Леман още в началото на произведението „Обетованата земя„, където авторът ни запознава с афроамериканско семейство от Кларксдейл, щат Мисисипи:

„През тази година, а това беше 1937-ма, Руби за първи път видя баща си. След Първата световна война той се завърна на хълмовете, живееше ту там, ту тук. Някога той пишеше писма на Руби и Рут в Делтата или им изпращаше рокли. Сега, когато те пораснаха и решиха да отидат при него. Те пътуваха с влак, а след това с автобус до градчето Луисвил, където се разбраха да се срещнат с баща си при предачната фабрика. Първият поглед един към друг върна на Руди ясни спомени от детството. „Моите деца“ – извика бащата, който преливаше от чувства, всички се прегърнаха“.

След това Леман отмества камерата от трогателната среща. Следващият ракурс – обобщение на тема история, социология, антропология и етнография – самият връх на стълбата на абстракцията:

„Американците са пропити от идеята, че социалната система се ражда от идеи, защото така е било при зараждането на нашата страна. Но обществото и идеите могат да си взаимодействат по различен начин: хората отначало създават социална система, след това нагаждат идеи, които оправдават съществуването на системата. Белите хора от Делтата, за да оправдаят системата на икономическо и политическо потисничество на черните като справедливо, честно и неизбежно, са се въоръжили с идеята за непълноценността на черните, а основните доказателства са били такива животи като на Руби“.

Това са потресаващи идеи. Те придават на статията на Леман „висота“, отделяне от сцената и събитията и скок в сферата на смисъла. Но ако във въздуха бъка от озон, читателят може да пострада от недостиг на кислород. Време е за приземяване (време е да се върнем към секса). Така и прави авторът. Движението, което създава Леман в хода на книгата, от повествованието към анализа, те хваща.

Много вестници са направили тези преходи миниатюрни. Всяка статия в първото изречение, което не съдържа новини, изисква фраза, изречение или абзац, за да отговори на въпроса: „И какво от това?“. През последните тридесет години вестник „The Wall Street Journal“ успя в това, благодарение на своите ексцентрични обзори на събитията, които не са свързани с новините.

Ken Wells така започва историята за Ню Йорк:

„Ема Торнтън все още идва на работа всеки ден към пет часа сутринта в сини панталони, блуза на райе и обувки с гумени подметки. Пощальон от Пощенската служба на САЩ, тя внимателно разпределя цялата поща, адресирана до „Световният търговски център“ и я подготвя за доставка.

Но доставка за къде и за кого?“

Защо това е важна история? За да си отговорите трябва да погледнете малко по-горе, да се откъснете от линията на повествованието и да се издигнете до нивото на обобщението:

„Считано от 11-ти септември, до 90 000 писма на ден продължават да пристигат на адреса на Световния търговски център, който вече не съществува, и до хора, които са починали и не могат да ги получат. Освен това, има и вълна писма от съчувстващи от цялата страна и света: писма, адресирани до „Пострадалите“, „До някой отдел на полицията“ и „Полицейските кучета от мястото на трагедията“. В някои от писмата има пари, храна, дори бисквити за кучета, които са използвани за намиране на оцелели под развалините“.

Смесването на пощата на Световния търговски център и пощата на загиналите – също е бедствие за Пощенската служба на САЩ, която е обслужвала 616 отделни компании, разположени в Центъра и чиито офиси след трагедията се местят на други места.

Такъв скок от сюжета към смисъла би бил евтин трик, ако авторът не се върне към сюжетната линия, към историята на пощальона Ема Торнтън. Журналистът продължава: „Нейният маршрут в Северната кула се превърна в маршрут до малък шкаф шест на шест… заобиколен от високи метални рафтове с джобове“.

Начупената линия – това е гъвкав подход. Журналистът може да започне с разказ (повествование) и да премине към обяснение, или да започне с репортаж, а след това да илюстрира фактите с пример. Във всеки случай, лекото залюляване напред-назад работи като часовник.

Практикум

1. Прочетете някои от последните си работи. Опитайте се да подберете статия, която би спечелила от техниката на начупената линия.
2. Прочетете репортажи на кореспонденти от централни издания. Потърсете интересни примери абзаци-отговори на въпроса „И какво от това?“ и преходи от репортаж към повествование.
3. Когато преглеждате работите си, потърсете примери, къде пишете абзац, в който разкривате смисъла на статията. Обърнете внимание какво следва след такъв абзац-смисъл. Връщате ли се обратно към сюжетната линия или това е евтин трик?