Натрупвайте информация – тя може да е полезна за големи проекти в бъдеще. За да съберете суров материал за голям проект, запазвайте парчета, които другите изхвърлят.

Когато писатели ми разказват как са работили по големи проекти, те често използват една от двете метафори за описание на начина си на работа.

Първата – компостиране. За да израсте добра реколта, трябва първо да се натори земята. Поради тази причина много градинари правят в градината купчина компост от органични отпадъци, където събират безполезни остатъци тип бананови обелки.

Втората метафора – от нишка до кълбо. Нишка до нишка и се събира малко кълбо, което се навива, и навива все повече, а понякога достига размери, които са достойни за гордост на собственика. Някой си Франсис Джонсън [Francis Johnson] навил кълбо от канап с тегло 8 500 кг и диаметър 4 м. Неговият „шедьовър“ се превърнал в местна атракция на входа на град Дарвин [Darwin], щата Минесота.

Джонсън трябва да стане официален светия за тези, които се надяват, събирайки парчета от статии с надеждата, че един ден те ще се превърнат в нещо годно за публикуване. Ето как това се случва с мен: докосва ме някаква тема от политиката или изкуството. Но сега, например, аз съм загрижен за проблемите на момчетата. Като баща на три дъщери, аз наблюдавам как много от младите момичета получават добро образование и успешно намират работа, а в същото време младите момчета значително изостават. Не ми достигат знания и време, за да пиша за това сега, но за в бъдеще това е напълно реално. Шансовете ще се увеличат, ако започна да събирам „нишка по нишка“.

За да събирам „нишки“, имам нужда от обикновена папка или кутия. Аз предпочитам големи пластмасови, подобни на кутия мляко. Слагам папката в кабинета и залепвам етикет: „Проблеми на момчетата“. След като призная, че се интересувам от определена тема, започват да се случват определени неща. Първо, започвам да забелязвам повече публикации по темата. На второ място, по-често обсъждаме това с колеги и приятели. А те, от своя страна, ми подхвърлят информация.

Постепенно моята папка се запълва с материал: сравнителен анализ на баловете на завършващите на млади момчета и момичета, статията е за това, вредни или полезни са видеоигрите за развитието на момчетата, очерк, есе за това, че все по-малко мъже се занимават със спорт във висшите учебни заведения. Това е сериозна тема, така че аз изчаквам. Минават седмици, понякога месеци, и един ден поглеждам в папката и чувам шепот: „Време е“. Удивен съм колко материал се е натрупал, а още повече съм изумен, че съм научил толкова много, ей така, просто събирайки „нишки за кълбото“.

Процесът на „израстване“ на статията може да изглежда муден и непродуктивен. Твърде дълго чакането. Тайната е да отглеждате едновременно няколко реколти в градината си. Може да засадите, посеете едната, когато е време да пожънете другата. Затова при мен в кабинета има няколко папки с етикети:

• Имам папка „СПИН“, от която е родена и публикуване серията „Три малки думи“.
• Имам папка „Милениум“, от която е родена и публикувана серията от есета „Все още не е свършено“.
• Имам папки „Холокост“ и „Антисемитизъм“, от които е родена и публикувана серията „Пръстенът на Сади“. Това вече е ръкопис на книга, отхвърлена от 25 издателства, но все още с надежда за публикуване.
• Имам папка с име „Граждански права“, тук е събрана антология на изрезки от вестници, започвайки от 1960-та година за расовите проблеми на Юга.
• Имам папка „Общообразователно четене“, натъпкана с материали за важността на грамотността. Надявах се, че това ще се превърне в книга. Засега са няколко статии.
• Имам папка „Втората световна война“, от която са излезли две редакционни статии. Една от тях все още може да се превърне в малка книга.

Веднъж Джеймс В. Кери [James W. Carey] – един от най-големите изследователи на журналистиката и културата, ми преподаде важен урок. Някои учени, казва той, изграждат кариерата си върху това, че се фокусират върху все по-тесен сегмент. Кери мотивира младите писатели и учени да се посветят на големи теми: религията в САЩ; населението на Земята; новини и демокрация.

Вижте отново моите папки и списъкът с теми: СПИН, холокоста, расовите предразсъдъци, милениум, Втората световна, грамотност. Това са теми на неизчерпаем интерес, тук могат да се извлекат теми за репортажи за цял живот, за това могат да се пишат книги и дисертации. Всяка тема е толкова безгранична и необятна, толкова силна, че тя заплашва да смаже енергията и въображението на автора. Затова и трябва да се събира „на нишки, конци“. Парче по парче, история след история, статистика тук и там; папки, създадени от любопитство, се пълнят без усилия, изпълнявайки жизнения цикъл: засаждане, израстване и прибирането на реколтата.

Ето истинската стойност на „нишките“. Точно сега, под товара на рутината, нямате време и сили да поемете инициативата. Може да пишете статия или две всеки ден. Представете си, че на вас също ви е интересен проблема за академичното изоставането на момчетата. Ако не ви се занимава да поставяте специална папка, започнете с файл на вашия компютър. В хода на изпълнение на рутинните си задачи, започнете да говорите за „проблемите на момчетата“. Събирайте мнения и истории от родители, учители и редактори. Записвайте ги, фрагмент след фрагмент, докато един ден не погледнете и не откриете фундамент, готов за изложение на централния площад.

Практикум

1. Прегледайте работата си през последните две години. Направете списък на големите теми, които са ви интересни и любопитни. На какви теми бихте искали да откриете папки?
2. Какви други теми, които не са използвани в статията, са ви интересни? Коя ви е най-близка? Направете папка и залепете етикет.
3. Ако пишете на определена тема, към кой е проблем не можете да подходите? Създайте папка и започнете да я обсъждате със своите източници.
4. Потърсете в Google новини, новости за Вашата тема. Обходете връзките. Добавете в своята папка данни от блогове или сайтове по темата.