Поставяйте важните подсказки в самото начало. Предвещавайте ключовите събития.

Неотдавна гледах два филма, които ми напомниха за силата на предвещанието. Във всеки случай подсказките, които се появяваха много преди кулминацията, правеха това, което речникът определя като „размити предварителни намеци“ на важни събития, които ще се случат в бъдеще.

Филмът „Клетка за птици“ започва в кабаре в Маями. На сцената група танцьори танцуват и си припяват под звуците на песента „We Are Family“, която изпълняват „Sister Sledge“. Два часа по-късно, когато историята достига връхната си точка, сенатор-консерватор (който се играе от Джийн Хекман) бяга от клуба, и за да избегне досадните репортери, се преоблича в дълги дрехи, слага перука и танцува на сцената на тази същата песен.

Във филма „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ страховити подробности се разкриват вече в края, когато Хърмаяни разкрива на Хари, че може да пътува във времето чрез талисмана, който носи на шията си. На пръв поглед обратът в сюжета е доста неочакван. Гледайки филма за втори път, забелязах колко често режисьор прави препратки към времето, особено чрез визуални образи: огромни махала и гигантски часовници.

За романи и филми може да се наложат няколко прочитания, гледания, за да се види в пълна степен асоциацията, предвещавана от автора. Но техниката става по-прозрачна в кратки творби. Да разгледаме поемата в проза „Чичо Джим“ [Peter Meinke]:

Какво помнят децата за чичо Джим:

Той пътуваше във влака, за град Рино за развод,

За да се ожени после отново,

Но срещна друга и се събуди в Калифорния.

Отне му седем години, за да се измъкне.

Но човек, който пее така, както чичо Джим,

Е призван да влиза постоянно в каши:

Той знаеше това, ние също го знаехме.

Мама каза: Това е от това, че той е средняк,

Татко каза: Да, когато има проблем,

Джим е в средата.

Когато Джим загуби гласа си,

Той похарчи всичко за хирург

И се отказа от изкуствените струни,

Които му предложиха. Истината,

Той се отказа от всичко. Виж,

Изборът е твой. Колко още искаш да живееш?

И чичо Джим показа един пръст.

Среден.

Тази поема с „шегата“, която предвещават средните строфи. Джим е средно дете, винаги е в центъра на проблемите, защо да не вдигне среден пръст на края?

Да предвещаете ли събитията на филма? Да. Да предвещаете ли финала на поемата? Да. Да предвещаете ли развитието на статията? Нека да видим.

През 1980 г. огромен танкер се вряза в мост недалеч от родния ми град, унищожавайки над 300 м от пътното платно на моста и изпрати на дъното на Тампа Бей [Tampa Bay] автобус и няколко коли, загинаха 30 души. Великолепният Джин Милър от вестник „The Miami Herald“ е бил в града по друга задача и успява да намери водача, чиято кола се заклещва на половин метър от срутващия се мост. Ето историческия му лийд, рамкиращ основната история:

„Ричард Хорнбакл [Richard Hornbuckle], дилър на автомобили, голфър, баптист, е на половин метър от това, да спусне своя жълт буик „Скайларк“ от моста „Sunshine Skyway“ в реката“.

В това просто изречение от 25 думи всяка дума предвещава историята. Първо, Милър се възползва от факта, че героят му има необичайно име: „hornbuckle“ в превод от английски – рог и пристягащ колан. Това ще бъде историята на автодилър зад волана на поддържана кола с изправни спирачки. Тук Милър, майстор на детайла, вкарва в обращение „жълт Буик Скайларк“. „Жълт“ се припокрива cъс „Слънце“ – слънчевата светлина. А „скайларк“ в превод от английски чучулига със „Skyway“, в превод – въздушен път, линия. Той си играе с думите.

Но най-смешното започва с три съществителни – допълнения на подлежащото. Всяко от тях разкрива своята линия на разказа. „Дилър на автомобили“ обяснява графика на работа на Хорнбакл и това как той се озовава в този ден на мястото на трагедията. „Голфър“ ни подготвя за безумния епизод, когато измъквайки се от колата, Хорнбакл се обръща, за да вземе комплект стикове (този човек наистина обича голфа). И „баптист“ предвещава цитата, в който неохотният вярващ, оцелял в катастрофата, се кълне, че на следващата сутрин ще отиде в църквата. Дилър на автомобили, голфър, баптист.

В пиесите тази техника се нарича чеховски принцип на пушката, пистолета (оръжието). В писмо от 1889 г. Антон Чехов е написал: „Ако в първо действие на сцената виси пушка, то в последното действие тя трябва да гръмне“.

Практикум

1. Нарушавате ли принципа на чеховската пушка? Акцентирате ли на елементи, които след това не стрелят?
2. Може би до този момент не сте обръщали внимание на предвещаващите детайли в киното, литературата и театъра. Сега, когато знаете за тях, обърнете внимание на примерите.
3. Предвещаването е подходящо не само в разказването на истории, но и в публицистиката. Добра рубрика или есе обикновено имат елемент, който ще бъде разкрит само в края. Какви детайли могат да се добавят, за да се предвиди края?
4. В областта на журналистиката литературните ефекти идват от репортажа, не от въображението. При следващо задание потърсете възможния край вече от мястото на събитието. Така ще успеете да съберете детайли, за да предопределите края.