Препоръка за писане №47: Сътрудничество

Помагайте на другите да се усъвършенстват, за да ви помагат и те после. Интересувайте се от всички направления, които помагат на работата ви.

Основната работа в областта на журналистиката – репортаж, събиране, проверка и интерпретиране на важна информация. Но не ограничавайте собственото си въображение. Ако мислите за репортажа само като за акт на писане, пропускате много интересни неща. Макетчикът, който съставя диаграмата на действие на нова ваксина е репортер. Фотографът, който прави снимки в зона на военни действия е репортер. Дизайнерът също е репортер.

Последното твърдение ще изглежда невероятно само на късогледи репортери, които мислят за дизайнерите като за декоратори, художествено допълнение към новините и типографския процес. Но да разгледаме следното определение: дизайнът е направление на журналистиката, което придава на всеки елемент от новините атрактивна и удобна за четене форма и съединява отделните части в хармонично цяло. Дизайнът предава мнението на редакцията за това, което е важно на лентата, на екрана и в света.

Ако вашата мечта е да станете велик, например, писател, помислете за началото: ако вашата статия е добре представена, тя ще изглежда значителна и ще я прочетат повече хора. Голяма глупост е да се пренебрегва тази сила или да се подценява.

Всъщност, вие няма да достигнете своя максимум като писател, докато не започнете да се интересувате от свързани с новини и литература професии. Култивирайте в себе си такъв навик: да задавате въпроси за работата на редактора, фотожурналиста, илюстратора, графичния дизайнер и работите, свързани с новите технологии. Вашата цел не е да станете експерт във всяка от тези области, но ваша отговорност е да бъдете любопитен и въвлечен. В крайна сметка, така ще се научите да говорите за техния занаят без акцент.

1. Литературен редактор. Не се поддавайте на общата заблуда на журналистите, че литературните редактори са вампири, които работят през нощта и изсмукват всички сокове от статиите. Вместо това, мислете за редактора като за пазач на стандартите, безценен първи читател, като за последната ви линия на отбрана. Преди време написах статия за двама братя американци с увреждания, с много тежки увреждания. Момчетата са били разделени за няколко години. Писах за чудотворното събиране на братята: те гледаха анимационни филми и се хранеха взаимно с ледени близалки „Fruit Loops“. Литературният редактор Ед Мерик [Ed Merrick] ме повика, за да провери нещо. Той даде висока оценка на работата ми и ми каза, че е изпратил помощника си в магазина (това беше преди да се появи Интернет) да провери как се пише „Fruit Loops“. Естествено, оказа се, че правилното име на близалките е “ Froot Loops“. Добър улов. Най-малко от всичко ми се искаше читателите да забележат грешката, особено в кулминационния момент от историята. Години по-късно, аз срещам Ед и му намигвам в знак на благодарност за помощта с близалките. Общувайте с редакторите. Научете как се казват. Отнасяйте се с тях като с колеги по писане и ценители на езика.
2. Никога не се отнасяйте към фотожурналиста като към „моя фотограф“. Погрижете се за организацията на снимките предварително, а не в последния момент. Вземайки за образец телевизионната журналистика, опитайте се да отидете на заданието заедно с фотографа. Помогнете на фотографа да разбере вашата визия за материала. Задавайте въпроси – какво вижда фотографа. Използвайте работата на фотографа, за да документирате събитието. Позволете на фотографа да ви научи да улавяте фокуса, да поставяте рамка, на композиция и светлина. Попитайте фотографа с какво можете да помогнете.
3. Разговаряйте с всички журналисти-дизайнери и фотографи в редакцията, за знаят те над какво работите. С напредването на работата, направете така, че всички тези хора да се чувстват въвлечени в заданието. Учете се от тях какво трябва да разположите „в полето“, материала, кое може да се превърне в графичен и декоративни елементи. Питайте редактора и журналиста-график как можете да им помогнете, когато отидете за заданието.

Не забравяйте, че добрата работа отнема време и така е не само при вас. Научете се да организирате деня си и да спазват срокове, така че и другите да имат време да си свършат работата. Дори ако не сте в състояние да инициирате обсъждане, започнете да планирате предварително, като имате предвид всички играчи.

Аз научих за тези подходи, когато работих над серията „Три малки думи“. Това беше толкова необичаен проект – серия от ежедневни къси репортажи в продължение на месец – което изискваше сериозно планиране и тясно сътрудничество. Ето някои от преговорите, които трябваше да проведа:

• Аз работих ръка за ръка с фотографа Joanna Pinneo и стоях до нея, когато избрахме главната снимка за главния герой, която се превърна и в лого на цикъла.
• Аз се консултирах с дизайнер Марио Гарсия [Mario Garcia], който считаше, че всяка публикация трябва да се оформи като глава на книга, а не като вестникарска колонка.
• Прекарах дълги часове с редактора Ричард Бокман [Richard Bockman], анализирайки избора на език, отчитайки поправките, премисляйки заглавията и края на репортажите.
• Работих с редакторите на нашия сайт „St. Pete Times“, тъй като това беше първата серия от публикации, достъпни в мрежата.
• Работих със сътрудниците на редакцията, за да разбера какво да правя с читатели, които са пропуснали глава или са се абонирали по-късно.
• Бях помолен да помогна на отдел „Реклама“ да изработи вътрешна реклама, която да е в тон и стил с гласа на историята.
• Записах резюме на всяка глава, което можете да чуете по телефона.

Свърших цялата тази работа през 1995 г. в навечерието на медийна революция, в резултат на което новините и информация вече се предаваха чрез медийни платформи. От 2001 г. аз написах около 500 статии и есета за сайта на Института „Пойнтер“ (Poynter Institute). Аз не съм по никакъв начин експерт в това как да създавам публикации за различни платформи и с помощта на мултимедия. Но аз се старая да приспособя моите прийоми (методи) за писане към този смел нов свят на медиа-технологиите. Умението за писане с различни гласове, възможност да взаимодействате с аудиторията си, рискът от отхвърляне на старите ограничения – всичко това изисква богато въображение и повече сътрудничество, отколкото когато и да било в миналото.

Ако работите усилено върху самообразоване в свързани с вас дисциплини, съчетаващи текст и графика, ще можете да подготвите себе си за бъдещо сътрудничество, иновации и творчество. Можете да направите това без да пренасяте в жертва вечните ценности на занаята и професията. Тук трябва не Златно Правило, а вече Платинено (както казва моят приятел Бил Бойд [Bill Boyd]): отнасяйте се към другите така, както те искат да се отнасят към тях. Какво отношение чака към себе си редактора? Какво трябва на фотографа, за да свърши работата си за 6+? Какво ще накара дизайнерът да се гордее с работата си? Единственият начин да разберете – да попитате.

Практикум

1. Ако работите в редакция или издателска къща, ако пишете сценарий за документален филм или публицистика, ако пишете за уеб сайт (копирайтинг) или за имейл маркетинг, резултатът от вашата работа зависи от други хора. Направете списък на тези хора. Уверете се, че имате телефоните и имейлите им.
2. Помислете за разговор с всеки човек от съставения списък. Приложете Платиненото правило. Научете какво е необходимо на тези хора, за да могат успешно да изпълняват своята работа.
3. Намерете възможност да ги похвалите за оказаната ви подкрепа. Не тръгвайте към редакторите или дизайнерите само с претенции. Ако някой е сложил класно заглавие или ви е предупредил, предпазил от грешки, похвалете го.
4. Почетете малко за свързаните с вас професии. Намерете хубава книга за фотожурналистика. Четете списания за дизайн. Вслушвайте се в разговори на подобни теми, вниквайте в професионалния жаргон (сленг), за да вмъкнете няколко думи в разговора.