Създайте си група за подкрепа от приятели, колеги, редактори, експерти и наставници, които могат да дадат оценка на вашата работа.

Един от най-разрушителните митове за писателството е заключен в представата, че писателският занаят е занаят за самотници. Има нещо романтично в образа на писателя, укриващ се в къща на брега на океана, а негов единствен спътник е преносима пишеща машина, бутилка джин и коте с прякор Хемингуей.

В реалния свят, писането по-скоро е като групов танц, при който партньорите работят заедно. Тези партньори са учителя/преподавател по писане, продуцент/агент, главен редактор – всички те са необходими, за да се публикува книгата. Останалите помощници ние можем и трябва да избираме сами.

Малцина могат да си позволят да си изберат редактор по свой вкус. Напълно вероятно е да ви се наложи да се примирите просто с факта, че го има. Ако сте късметлия, може да научите доста от любознателен редактор-наставник. Ако не, трябва да свикнете под надзора на темерутест или муден редактор.

Има някои техники за работа с редактор, както ще видите по-долу. Но по-важното е да си създадете екип за поддръжка нашироко и надълбоко, а не да разчитате на полагащото ви се по щат. Ако се приобщите само към един учител, един агент или един редактор, няма да получите наставленията, които са ви необходими.

Моят екип за подкрепа се променя според това как аз самият се променям. Аз съм друг писател и различен човек от този, който бях преди двадесет години, така че аз осъвремених екипа, който да имам за поддръжка. Това може да изглежда радикализъм, особено ако сте млад и начинаещ автор. Можете да кажете на себе си: „Ще се радвам, ако изобщо ме забележи някой редактор“. Но аз ви казвам: „Не изпадайте в крайно доволство от това, което ви дават. Каквото и който и да са, това не е достатъчно. Събирайте и развивайте екип за поддръжка, който ви е необходим и за който сте достойни“.

Ето какви хора са ми нужни:

1. Помощник, който ме кара да се движа напред. В продължение на много години този човек за мен беше Чип Сканлан [Chip Scanlan], особено когато работя върху големи проекти. При Чип има рядко колегиално качество. В състояние е да не изказва критични коментари. Той ми повтаря отново и отново: „Продължавай. Продължавай. По-късно ще обсъдим“.
2. Помощник, който познава моите особености. Всички автори си имат странности. Бълхите идват заедно с кучето. Аз не понасям да чета собствените си текстове, когато са публикувани във вестника. Струва ми се, че ще забележа някаква ужасна грешка. Жена ми, Карън Кларк [Karen Clark] разбира това. Докато аз се прикривам с игра с моето куче Рекс, тя седи на кухненската маса, чете моите публикации и удостоверява, че няма неочаквани проблеми. „Всичко е чисто“, – произнася тя за мое облекчение.
3. Помощник, който е готов да отговори на въпросите ми. Вече много години Доналд Мъри [Donald Murray] на драго сърце чете моите чернови. Той винаги започва с въпроса какво очаквам. С други думи: „Как би искал да прочета това?“ или „Какъв прочит очакваш от мен?“. Моят отговор може да бъде: „Това май не отдава твърде на католицизма?“ или „Това не може ли да се публикува като мемоари?“ или „Просто кажи, интересно ли ти е да го четеш“. Мъри е човек благороден, но и за двама ни е от полза, когато той се концентрира върху задачата.
4. Помощник-експерт по темата ми. Това, което аз правя в дадения момент, диктува и вида помощник, който ми е нужен. Когато пишех за Холокоста и историята на антисемитизма, зависех от мъдростта и опита на равин Хаим Хоровиц [Haim Horowitz]. Но когато пишех за СПИН, аз се обърнах към онколога доктор Джефри Паонеса [Jeffrey Paonessa]. Запознанството с подобни хора започва като комуникация с източниците, но колкото по-дълбоко навлизаш в темата, толкова повече те се превръщат в довереници.
5. Помощник, който кара другите да не ми пречат. Спомням си как започнах да пиша един дълъг цикъл от статии, това беше повече от месец ежедневно писане. Аз горях от ентусиазъм, ставах рано и идвах в офиса още по тъмно, преди разсъмване, за да хвана няколко часа работа преди да завалят другите редакционни задължения. Джойс Барет [Joyce Barrett] ми помага в много отношения. Но особено съм запомнил сутринта, когато Джойс влезе, видя това, което пиша, затвори пред мен вратата и сложи на дръжката табела от типа на тези, които слагат в хотелите „Не безпокойте“. Това е една добра защита.
6. Учител, който ми помага да разбера кое работи и какво изисква доработка. Повече от година стажантката Елън Санг [Ellen Sung] редактираше моята колонка/рубрика за сайта на Пойнтер. Двама по-неподхождащи си хора е трудно дори да си представите. Аз бях по-стар, побелял, мъж, привърженик на печатната продукция. Тя беше на 24 години, с американско-китайски произход, онлайн се чувстваше като риба във вода. Тя беше начетена, любопитна и притежаваше умения на зрял редактор. Тя можеше да подчертае силните страни на колонката, задаваше ми въпроси, които водеха до преработка на материала и по-голяма яснота. Критиката на Елън беше много дипломатична. Сега Елън работи като репортер, но тя остана в моето обкръжение, човек, готов да се превърне в помощник при зов за помощ.

Сега имате обкръжение. Но как се работи с редактор с когото сте в застой? Някои автори започват да се държат грубо, това е един вид защитна реакция срещу жестокостта на редактора. Някой избягват среща очи в очи. Има и такива, които предават материалите си възможно най-късно, надявайки се да избегнат разбора. Други работят от дома си: далече от погледа му.

Всичко това са форми на партизанска война. Можете само да спечелите, ако се надявате на повече и използвате стратегия, която превръща редактора не във враг, а в поддръжник. Тук се включват: установяване на срокове, желание за обсъждане в хода на работата по материала, поставяне на задачи и разбор, умение да се предаде материала, ако темата се е променила, похвала на редакторската поправка, която ви е била необходима, и мнение за редактурата, която ви е накарала да полудеете. Може да мърморите зад гърба на редактора. Но много по-добре го погледнете право в очите и обяснете как може да ви помогне. Той по-скоро ще се промени, ако демонстрирате желание да му помогнете на кръстопът. Призовете го да стане член на вашият екип за поддръжка.

Практикум

1. Погледнете шестте категории помощници, посочени по-горе. Направете си списък от шест номинации. Помислете за разговор с всеки един от тях с надеждата, че те ще се присъединят към вашия екип.
2. Направете списък с бележки на редактора, които са ви помогнали да преработите статия. Някога благодарили ли сте на своя редактор за помощта? Следващият път се опитайте да не забравите да го направите.
3. Признайте си. Редакторът ви изкарва извън релси. Изрепетирайте в главата си разговора, в който обяснявате какъв вид поведение пречи на вашата работа. Можете ли да измислите как да го кажете учтиво и дипломатично? „Джим, когато миналия път предложих няколко теми за статии, ти ги даде на друг репортер. И мен това ме потиска. Бих искал самият аз да работя върху една от тях. Бихме ли могли да обсъдим това?“
4. Направете списък на хората, които вече са включени в екипа ви за поддръжка. До всяко име обозначете неговата роля. Какви хора още са ви нужни, за да си вършите работата за 6+?