Рентгеново четене – препоръка за писане 41

Четенето на чужди творби може да ви помогне да пишете по-добре. Четете заради формата и съдържанието.

Към трети клас аз осъзнах, че съм добър читател. Моята преподавателка, мис Кели, ми каза това. Разтърси я фактът, че разпознах думата „гигант“ в историята за момченцето Дейви Крокет, което убива „гигантски мечок“. Защо тогава ми отне още двадесет години, за да си въобразя, че съм писател?

Може би това се дължи на факта, че ние учим другите и сами ние се учим да четем като общодостъпно умение, необходимо за образованието, за получаване на професия и гражданство, а писателството – това вече е високо изкуство. Всеки трябва да чете, казваме ние, но трябва да пишат само тези, които имат талант.

Едно нещо знаем със сигурност. Писателите четат и заради формата, и заради съдържанието. Ако събирате пъзел, картинката на корицата ще ви помогне; ако се опитвате да сготвите ново ястие, ще е полезно първо да го видите на снимки. Ако сте дърводелец, трябва да правите разлика между библиотека и бюфет. Писателят трябва да си зададе въпроса: „Какво искам да изградя?“ и след това: „Какви инструменти са ми необходими за това?“.

В литературната критика думата „жанр“ обозначава формата на повествованието. Според специалистът по четене Франк Смит [Frank Smith], читателят го сполетява не само граматиката на езика, но и граматика на изложението. Децата усвояват формите на повествованието още в ранна възраст. Ако чуят „имало едно време“, те очакват приказка.

Ако се каня да напиша нещо значимо, аз започвам с четене. Разбира се, чета заради съдържанието. Ако пиша за антисемитизма, чета мемоари за Холокоста. Ако пиша за СПИН, чета биомедицински текстове и човешки истории за тази болест. Ако пиша за Втората световна война, чета списания от 40-те години на 20-ти век. Така че, във всеки случай, четете заради съдържанието.

Но не забравяйте и за формата. Ако искате да напишете най-добрите надписи към снимките си, четете стари броеве на списание „Time“. Ако искате да се научите да обяснявате, прочетете добра готварска книга. Ако искате да пишете интересни заглавия, четете булевардна преса. Ако искате да пишете гениални кратки бележки, прочетете рубриката „Разговори в града“ в списание „The New Yorker“.

Когато бях замислил да напиша серия от публикации под формата на кратки бележки, започнах да търся примери. Четох нещо от Дикенс, който е печатал своите романи във вестниците. Прочетох „Вайнсбург, Охайо“ от Шерууд Андерсън [Sherwood Anderson] – сборник къси разкази, свързани помежду си. Прочетох “ Разказ на един корабокрушенец” на Г. Г. Маркес – серия разкази, разделени на части за публикуване във вестника. Във всички посочени текстове главите бяха прекалено дълги. По ирония на съдбата открих за себе си образец в приключенски роман от моята младост. Главите от „Приключенията на смелите момчета и Нанси Дрю“ изгълтах за пет минути; в края на всяка глава имаше мини интрига. Такъв тип структура взех за основа на своята серия „Три малки думи“.

Всеки трябва да чете, казваме, но трябва да пишат само тези, които имат талант. Моят приятел Tom French е един от най-добрите читатели сред репортерите, които познавам. Силата на неговата публицистика идва от обширното четене: от „Приключенията на Тарзан“ през младостта до дванайсетте тома „Разкази от британското море“ на Патрик О’Брайън [Patrick O’ Brian]. Том винаги е обръщал внимание на онези части от произведенията, които ви карат да четете по-нататък. Каква е тайната, защо не можем да се откъснем от книгата? – чудеха го въпроси. Когато попаднеше на подходящ пример, той го отделяше, връщайки се към него отново и размишлявайки върху техниката на автора.

Този процес аз наричам „рентгеново четене“. За да се учите от чуждите текстове, трябва да притежавате рентгеново виждане (в края на краищата, Супермен също е бил репортер във вестник). „Рентгенът“ помага да видите през текста произведението. Зад повърхността работи невидима армия от граматика, език, синтаксис и риторика, средства по създаване на смисъла.

Ето и няколко трика за четене от любознателни автори:
1. Четете, за да доловите гласа на автора.
2. Четете вестник, търсейки неразкрити теми за репортаж.
3. Четете в интернет, за да откривате разнообразие от нови форми.
4. Прочетете книгата от корица до корица, когато сте въвлечени. Но също така се насладете на отделни малки парченца от книгата.
5. При избора на книги за четене се ориентирайте по собствения си усет, а не по съветите на другите.
6. Разлиствайте на воля най-различни списания в книжарниците, където се сервира кафе.
7. Четете теми, които не са свързани с вашата специалност, например, за архитектура, астрономия, икономика или снимки.

Аз усмирявам глада си за четене чрез следните предупреждения: ще има такова време в процеса на писане, когато ще искам да спра да чета. Описвайки прийомите за писане, спрях да чета книги, посветени на стила и писането. Не искам манията ми по темата да ме отвлича от писането. Не искам несъзнателно да попадам под влияние на чужди идеи. И не искам да се разочаровам от това, че другите работи са блестящи и вече отпечатани.

В крайна сметка, четете с молив в ръка. Правете бележки по полетата. Дискутирайте с автора. Маркирайте интересни абзаци. Задавайте въпроси по текста. Някои учени, например (Louise Rosenblatt), твърдят, че четенето е ястие за трима: за автора, текста и читателя. Авторът създава текст, но само читателят го превръща в разказ.

И така, читателят е най-истинският писател. Воала!

Практикум

1. Влезте в добра книжарница в секция списания. Потърсете статии, които ще разширят хоризонта ви и ще вдигнат летвата.
2. Прочетете няколко произведения на любим автор с молив в ръка. Маркирайте параграфите, които работят по специален начин. Опитайте се да ги прочетете с рентгенов поглед с колеги. Какви трикове на писането са скрити в текста?
3. Направете фокус, на който ме научи моят колега Чип Сканлан. Прочетете харесалите ви части на глас. След това оставете книгата и напишете свободен текст по темата, за която сте чели. Анализирайте как прочетено е повлияло върху вас.
4. Малко тъжна тайна в журналистиката, но някои репортери дори не четат вестниците, в които работят. Отнасяйте се към въпроса по друг начин. В продължение на една седмица жадно четете своя вестник, включително раздела реклами. Направете списък на идеите, които сте открили за себе си.
5. Ако сте редактор, споделяйте вижданията си за текстовете, за да вдъхновите своите колеги. Споделяйте интересни текстове и ги разбивайте на по-малки. Каква е силата им?