Ролята на интригата, аферата в текста – Препоръка Номер 18
Използвайте този похват, за да накарате читателя да обърне страницата!
Също: прочетете предишната препоръка – Едно, две, три, четири…
Кое кара да обръщаме страницата; кое прави четенето толкова притегателно; защо някои книги и статии се четат без да се откъсваме, на един дъх? Причините за това са много. Но един от задължителните похвати е интригата в текста.
По време на скандала Клинтън–Люински четох една прекрасна статия от Дейвид Финкел, автор на неделна колонка в «The Washington Post». Заглавието бе такова: „Как се случи това: скандал в 13 акта”. И по-конкретно статията отговаря на въпроса: „Как, преди всичко, Моника Люински е попаднала в Белия дом?”
13-те акта – представляват номерацията на главите. Това беше завладяваща история, която поглъщаш страница след страница, макар те да не бяха толкова много.
В края на всяка глава Финкел поставя детайл, който кара читателя да отиде по-далеч и по-нататък. Това може да е важен въпрос оставен без отговор, непредвиден обрат в сюжета, или предположение, или лека недоизказаност.
Например, ето как Финкел завършва осма глава, където предава записания разговор между Люински и Линда Трип (нейна колежка и приятелка) за знаменитата „опетнена” синя рокля: „Така те продължиха и само една от тях разбираше важността на състоящия се разговор”.
(става въпрос за аферата „Люински“ през 1998 г. Линда Трип е записвала телефонните си разговори с М. Люински, в които тя е споделяла подробности от аферата си с Б. Клинтън. Президентът отрича първоначално, но в последствие признава за връзката си с Люински, след като тя прилага като доказателство прочутата с петната от семенна течност по нея синя рокля (Линда Трип посъветвала да я запази, без да я почиства!)
За да създадем добър, интригуващ текст, не е нужен детектив.
Един великолепен пример за афера в текст от «The St. Pete Times». На първа страница е статия за проблема на отчаяните хора, скачащи от моста Sunshine Skyway Bridge. Това се оказва глобален проблем, тъй като съществува навсякъде, където има високи очарователни мостове, които така примамват изгубилите надежда.
Ето как започва материалът на Джейми Джоунс:
„В един ветровит ден млада самотна блондинка излиза от църквата и отива към моста Sunshine Skyway.
Облечена е в блестяща черна рокля и пантофки-балерина. Тя се качва на перваза и поглежда хладната синя вода, дълбока 60 метра. Вятърът леко я тласка. Време е, мисли младата жена.
Вдига ръце към небето и скача. Двама рибари виждат как се потапя като лебед в Tampa Bay.
Падайки надолу Dawn Paquin поисква да се върне. „Аз не искам да умирам” – си мисли тя.
След секунди се сблъсква с водата. Водата я поглъща, а после я пуска. Крещейки, жената се изтласква на повърхността”.
Интригата в края на абзаца прави невъзможно да отложим четенето. Така е построена цялата статия. Репортерът разбива текста на седем части, всяка от които отделена с визуален разделител – три черни квадрата. В края на всяка част драматичният ход е наградата за читателя и причина да се задълбочим по-натам в текста.
Не сме свикнали да мислим за интригата като част от текст. Интригата се асоциира със сериалите с бурна развръзка. Супер-развръзките идват обикновено в края на сезона на сериала и ни карат да чакаме началото на следващия сезон.
За нас това е ефектът на „следва продължение“. Помислете как понякога се разочароваме от факта, че ще трябва да чакаме шест месеца, примерно, за да разберем какво се случва по-нататък.
Аз попаднах на вътрешна интрига в текста, когато четох приключенски роман за юноши. Държа в ръцете си копие на една от първите тайнствени истории за Nancy Drew „The Secret of the Old Clock”. Цитирам завършека на глава XIX:
„Стискайки силно одеялото и часовника, Нанси Дрю отчасти пълзешком, отчасти търкаляйки се през всякакви предмети, се опитваше да слезе от микробуса, докато не е станало твърде късно.
Не искаше и да си представи какво ще се случи, ако крадците я хванат в камиона.
Стигайки до вратата, тя тихичко скочи на земята. Чуваше тежки стъпки все по-близо и по-близо.
Нанси се качи в кабината и тръшна вратата на камиона. Трескаво затърси ключовете.
„Ох, къде съм ги дянала?” – отчаяно се опитваше да си спомни Нанси.
Тя видя, че ключовете са паднали на пода и ги грабна. Набързо избирайки правилния ключ за запалване, Нанси провери вратите.
Точно навреме. Снишавайки се, Нанси отчетливо чу раздразнен шепот отвън. Крадците спореха и някой вече разби ключалката.
Бягството беше отрязано. Нанси бе притисната в ъгъла.
„Какво да правя?” – помисли си отчаяно Нанси”.
Ето я и вътрешната интрига, която ви кара да четете по-нататък.
Помислете за това. Този приом движи всяка телевизионна драма, от Breaking Bad до „Дързост и красота”. Дори в риалити форматите карат зрителите да изчакат рекламните блокове, за да разберат кой е поредния изгонен.
Всеки драматичен елемент точно преди паузата в действието има характер на интрига в текста.
Практическа работа:
- Когато четете роман или публицистика, обърнете внимание, какво авторът поставя в края на главата. Как и дали тези елементи ви карат да четете по-нататък?
- Обръщайте внимание на структурата на тв сериалите. Авторите им обикновено завъртат интригата преди паузата за рекламите. Намерете примери кога такива елементи работят и кога зрителите не са заинтригувани.
- Помислете, какво би станало ако поставим мини-интрига отпред, как ще накараме читателя да пристъпи към четене?
- И какво ако поставим мини-интрига отдолу на интернет страницата, така че читателят да не устои и кликне или да прелисти надолу?