Техники за писане на текст – Препоръка Номер 2
Използвайте силни глаголи
Използвайте простите форми на сегашно или минало време. Силните глаголи създават действие, спестяват думи и разкриват действащите лица.
Президентът Джон Ф. Кенеди твърдял, че любимата му книга е „От Русия с любов” – приключенията на Джеймс Бонд 1957 година, написани от Иън Флеминг.
Това ни позволява да разберем за Кенеди повече, отколкото сме знаели за него преди. Това даже е способствало за създаване на култа към Агент 007, който съществува и до днес.
Силата на прозата при Флеминг е в използването на силни глаголи. Изречение след изречение, страница след страница, любимият английски таен агент, неговите очарователни спътници или злодеите-съперници демонстрират силата на глаголите.
„Бонд се изкачи по стълбата, отвори вратата и я затвори след себе си. Лунната светлина струеше въпреки завесите. Той премина през стаята и включи приглушената розова лампа на тоалетката. Свали дрехите си, отиде в банята и остана няколко минути под душа… Изми зъбите си и енергично изплакна гърлото, за да се избави от вкуса на деня; изключи светлината в банята и се върна в спалнята.
Бонд дръпна завесата и отвори широко прозореца; той застана, придържайки завесата, и погледна към огромната водна повърхност, пречупваща лунната светлина. Нощният бриз приятно подухваше голото му тяло. Той погледна часовника. Два през нощта.
Бонд с удоволствие се прозя. Пусна обратно завесата. Обърна се да изключи лампата на тоалетката. Изведнъж Бонд се стегна и сърцето му за секунда спря.
Някой нервно се засмя от тъмната част на стаята. Женски глас каза: „Бедничкия мистър Бонд. Вие трябва да сте много изморен. Лягайте си”.
В този абзац Флеминг следва съвета на своя съотечественик Джордж Оруел, който е написал за глаголите: „Никога не употребявайте страдателен залог*, ако можете да използвате деятелен**”.
* Страдателният залог се използва в случаите, когато върху подлога е било извършено действие (Мишката беше изядена от котката);
** Деятелният залог се използва в случаите, когато подлогът извършва действието (Котката изяде мишката).
Никога не казвайте „никога”, господин Оруел, иначе един от най-надеждните методи за писане ще се превърне в непоклатима догма. Но ние сме ви благодарни за обяснението на връзката между злоупотребите в езика и злоупотребите в политиката, за изясняването на това как корумпираните политици използват страдателен залог, за да завоалират истината и да се предпазят от последствията на собствените си постъпки. Те казват: „Трябва да се признае, след като докладът беше проучен, че са били допуснати грешки”, а не „Аз прочетох доклада и признавам, че съм направил грешка”.
Новинарите търсят прости деятелни глаголи. Да разгледаме един пример с новина за афганистанска жена на границата на самоубийството от отчаяние.
„Разтревожена, увита в бледо синя бурка, двадесетгодишната Мадина седи в болничното легло, а превръзката прикрива ужасните скорошни изгаряния по шията и гърдите й. Ръцете й треперят. Тя нервно се надига и признава, че три месеца по-рано е заляла себе си с керосин и се е подпалила.”
В новината са предпочетени глаголи в сегашно време, за разлика от повествованието на Флеминг по-горе, където са ползвани глаголи в минало време.
Използването на глаголи в сегашно време е техника за въвличане на читателя в случващото се,
все едно ние седим до тази обезсърчена жена.
Но и при Флеминг, и в новината са избегнати определения, които обикновено съпътстват глаголите в примитивните текстове, като раци залепнали за корпуса на кораб:
– Може би
– По-скоро
– Подобно
– Би трябвало
– Изглежда
– Възможно
– Обикновено
Остържете тези „ракообразни” при проверката на текста си, пуснете „кораба” на Вашата проза да „плува” безпрепятствено към смисъла и с добра скорост. 🙂
Практическа работа:
1. Прегледайте три свои текста и където е възможно заменете страдателния залог с деятелен. Например: „Нейното наблюдение беше, че…” да стане „Тя забеляза…”;
2. Потърсете в статиите си „тежестите” към глаголите и вижте какво ще стане ако ги изрежете;
3. Когато се случи да чуете политическа реч, обърнете внимание кога политиците използват страдателен залог, за да избегнат истината или да излязат от ситуация.