Точката като знак „Стоп” – Препоръка номер 4

Поставете силни думи в началото и в края на изречението и абзаца. Точката служи като сигнал за спиране. Всяка дума след точката казва: „Вижте ме, погледнете ме”.

В книгата „Елементи на стила” Странк и Уайт съветват авторите „да оставят най-силната дума от изречението накрая” – самата фраза нагледно потвърждава правилото. Най-важната дума се появява „накрая”. Използването на това правило (антична риторическа фигура) ще подобри Вашата проза с едно мигване на окото.

В изречението, запетаята – това е „лежащият полицай”, забавяща скоростта на четене, а точката – това е знака “Стоп”. При точката мисълта, изразена в изречението, завършва. Неголямата пауза в потока на четенето акцентира върху последната дума. Този ефект се усилва в края на абзаца, когато последните думи граничат с бялото пространство.

“Експресивният” словоред помага на новинарите при разрешаване на много сложни въпроси. Да разгледаме водеща новина от “The Philadelphia Inquirer”. Задачата на журналиста е да поднесе три важни елемента: смъртта на сенатора на щата, катастрофа на частен самолет и трагедия в начално училище.

„Частният самолет на сенатор Джон Хайнц се сблъска вчера в открито небе над Lower Merion Township с хеликоптер. Сблъсъкът предизвика пожар. Парчета от експлозията във въздуха се изсипаха като дъжд върху игрище в начално училище.

Седем души са загинали: Хайнц, четиримата пилоти и две момичета-първокласнички, които са играели на улицата. По последни данни петима души на земята са били ранени, трима от тях са деца, един е в критично състояние от получените наранявания.

Горящите и димящи отломки са паднали на земята около начално училище Merion Elementary School на Bowman Avenue в 12:15 на обяд, но сградата и тези, които са били в нея, не са пострадали. Изплашени деца са избягали от игрището, а учителите са прибрали останалите. След няколко минути обезпокоени родители са се стекли към училището: кой по спортен екип, кой в делови костюм, кой по домашни дрехи. Болшинството от семействата трогателно се събират сред острата миризма на дим.”

Сам по себе си всеки от елементите в историята може да стане водеща новина. Заедно обаче, те формират емоционално наситена новина, с която новинарят и редакторът трябва да се отнесат с повишено внимание. Кое е най-важното в сюжета: смъртта на сенатора? Мощната катастрофа? Смъртта на децата?

В първия абзац авторът е решил да спомене катастрофата и сенатора. “Игрище в начално училище” той е поставил в края. По-натам в абзаца отпред стоят съществителни и глаголи – като локомотив на влака, останалите важни думи са настанени на опашката – като спирачка на вагона.

Обърнете внимание на реда на “обезпокоени родители”, които се появяват “кой по спортен екип, кой в делови костюм, кой по домашни дрехи”. Всяка друга подредба би отслабила силата на изречението. “Домашната дреха” в края създава драматизъм: родителите са се втурнали от вкъщи, с това което са били.

Поставянето на силните елементи в началото и края позволява да се скрият слабите в средата. Погледнете, как новинарят скрива по-малко важните детайли – кога и къде (“вчера над Lower Merion Township”) в средата на новината. Тази тактика добре работи при оказване източника на цитати:

“Ужасно беше да се гледа това, – каза Хелън Амадио, която минавала оттам, когато се случила трагедията. – Той се взриви като бомба. Образува се черен дим”.

Започвайте с добри цитати. Поставяйте фамилията на говорещия в средата. Завършвайте също с добър цитат.

Този приом също е стар, колкото самата риторика. На финала на знаменитата шекспирова трагедия, Сейтон обявява на Макбет: “Господарю, кралицата е мъртва!”

Като възхитителен пример за силата на изразителния словоред е един от най-мрачните пасажи в цялата литература. Макбет казва:

“МАКБЕТ

Могла би да умре и по-нататък;

бих имал време за такава вест…

Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“

пълзи от ден на ден с крачета ситни,

дорде изгризе сетната частица

на срока ни. А всички наши „вчера“

са светели по пътя на глупци

към мухъла на гроба. Фу, угасвай,

свещице кратка! Тоз живот е само

една нещастна движеща се сянка,

актьор бездарен, който се явява,

измъчва и изпъчва своя час

на сцената и след това изчезва.

История, разказана от луд,

със много шум и бяс, в която няма

ни капка смисъл… “ *

* Превод от английски: Валери Петров

Поетите имат огромно преимущество пред пишещите проза. Те знаят къде да завършат реда. Акцентират на думите в края на реда, изречението, абзаца. Ние, прозиците, се придържаме само към изреченията и абзаците – където има смисъл.

Практическа работа:

1. Прочетете “Имам една мечта” на Мартин Лутър Кинг, за да се запознаете с ораторския начин за конструиране на фразите;

2. С  молив в ръка прочете текст, който на вас ви харесва. Оградете последната дума във всеки абзац;

3. Преправете един от последните си текстове. Потърсете възможност за пренареждане на изреченията, така че в края да се оказват най-силните и интересни думи.