10 типа клиенти, с които избягвам да работя като копирайтър

Можете ли да отказвате на клиенти и защо да го правите?!

Попадали ли сте в капана на ситуацията да се чудите дали да приемете задание от клиент или да го отхвърлите? Аз – да. Особено в началото на копирайтърската си практика, когато нямах изграден филтър и предпочитания относно клиентите. Ще опитам да съм полезна и да опиша най-характерните типове проблемни потенциални клиенти. Всеки от тях притежава редица признаци, които го издават още преди началото на сътрудничеството. Някои от тях са очевидни, някои – не.

Тип №1: „Ценовици“

Това са хора, на които когато им изпратите оферта или кажете цена, започват да ви разясняват „как стоят нещата“:

• „Не, това не струва толкова. За тази работа мога да платя 2 пъти по-малко и ще бъде много даже. Тук няма какво толкова специално да се пише и вие просто правите надценка.“.
• Друг вариант: „Ще намеря в интернет фрийлансър, който 5 пъти по-евтино ще ми го направи!“.
• Има и трети вариант: „Значи, имам тук един приятел дето разбира, той каза, че такава работа не струва повече от 20 лв.“.

Такива клиенти веднага интелигентно отпращам далече и за дълго. На практика те намират изпълнители с адекватни за тях цени, настъпват греблото, а след това се връщат отново с думите: „Добре, нека да поработим при вашите условия“.

Тип №2: „Всезнайковци“

Не спирам да се чудя защо хората се обръщат към специалисти, ако самите те знаят и разбират всичко прекрасно. Представете си следната ситуация: пациент отива на преглед при лекар и му диктува какво лечение да назначи. В копирайтинга се случва нещо подобно през цялото време.

Има отделен тип клиенти, които започват веднага да диктуват какво и как да се прави, какво и как да се пише. Подходът на такива клиенти: „Текстът ви не е лош, само думите трябва да бъдат малко по-други, но ще ви кажа сега как трябва да се направи…“. В крайна сметка се получава тотална глупост и +1 за текстовете, които по-скоро компрометират, отколкото показват професионализъм.

За щастие повечето от тези клиенти се проявяват на етап предварителни разговори: те постоянно показват свръхкомпетентността си и постоянно налагат мнението си. Има и латентни всезнайковци, които показват своята природа вече на етап сътрудничество. И това се оказва истински „трън в задника“.

Тип №3: „Авансови играчи“

Този тип клиенти искрено вярва, че трябва да се плати едва след като работата е свършена и всичко им хареса. Аз, съответно, не виждам особен смисъл да започвам работа, за която може да ми се плати. Някога. А може и да не ми се плати.

Преди няколко месеца един такъв „играч“ ми писа:

„Здравейте, предлагам ви следната схема на работа. Ще изпратя бележките си и материалите по темата. Написвате текст и го изпращате за проверка. Преглеждам го. Правите промени и редакции, докато не стигнем до единомислие и тогава ви плащам за работата. Ще бъда директен с вас – за въздух не давам пари.“

На моето насрещно предложение да ми изпрати няколко кутии от своите продукти, за да ги пробвам и ако ми харесат, плащам, клиентът ми се обиди. Което е странно, защото той ме помоли за същото.

Тип №4: „Мрънкачи“

Има хора, за които всички са лоши. И всички наоколо са виновни: изпълнители, държава, шефове – всичко, но не и те самите. Ако към вас се обърне клиент и започне да се оплаква от предишния копирайтър, от графичния дизайнер, как все никой не го разбира и не успява да направи това, което той иска, това е ясен знак – пред вас има мрънкач.

И дори да свършите работата си както трябва, то не се заблуждавайте – пак ще бъдете лоши и към вас ще има претенции. Мрънкачите не уважават ничия работа, така че предпочитам да си нямам работа с тях.

Тип №5: „Досадници“

Има един специален тип клиенти, изискващи към себе си повишено внимание. И няма никакво значение дали правят поръчка за 20 лв. или за 1 000 лв. Този тип, изпращайки ви имейл, веднага ще се обади по телефон или skype. И после още няколко пъти ще ви потърси, за да е сигурен, че сте прочели писмото му.

И няма значение, че може да сте зает, да работите или да преговаряте с друг клиент. „Досадникът“ е убеден, че трябва всичко друго да оставите и да започнете неговата поръчка.

Още един атрибут на представителите на този тип: всеки път, когато у тях се появи и зачатък на въпрос, те смятат за задължително да се свържат на момента с вас и да получат изчерпателна консултация. При това безплатна. Досадниците са нещо подобно на мрънкачите, с единствената разлика, че при тях липсва уважение към времето на другите хора. Ето защо на тях също отказвам.

Тип №6: „Фамилиарно общуващите“

Нямам нищо против неформалното общуване. Но не ми е приятно, когато започнат да ми го налагат в движение и без предупреждение, сякаш сме приятелчета от детинство. Ситуацията още повече се усложнява, когато клиентът по време на общуване заявява, че това е нормално. Все пак, смятам, че делова дистанция е нужна. По-натам, в по-нататъшни етапи и дългосрочно сътрудничество може да се премине на „ти“ по взаимно съгласие. Но според мен в началния етап трябва да има някаква дистанция на взаимно уважение.

Тип №7: „Промоционери“ (ако мога да ги нарека с тази измислена дума:))

Смътно подобие на „ценовиците“, но „промоционерите“ избират по-хитра и коварна тактика. Те излизат с обяснение: „Сега нямам пари, току-що започвам, трудно е в началото, може ли малко по-евтино… да кажем тройно?“ или започва циганене: „Скъпо, скъпо… Обаче, ако е по-евтино с 30%, с удоволствие ще поръчам“.

В такива моменти се пренасям на Женския пазар, където кипи страстен пазарлък за всяка стотинка. И определено не считам, че продавам краставици на килограм. Отклонявам клиента и му пожелавам успех.

Тип №8: „Високомерните“

Клиенти с излязло от контрол чувство за собствена значимост. Много обичат да представят себе си като големи шефове. С изпълнителите този тип клиенти комуникират отвисоко, в стил: „Вижте, плащам ви пари, аз съм клиент и сте длъжна да правите всичко така, както ми харесва!“

Отличителна черта на високомерните – много обичат да се хвалят. Така, например, не спират да говорят и се хвалят със своите успехи, постижения (дори и минимални). С всички сили държат да покажат своето величие на показ, за да наложат авторитета си. Много не обичат да спорите с тях и са готови да разбият стената, но да докажат правотата си.

Тип №9: „Заложници“ (Посредници)

С този тип клиенти не работя по една проста причина: те рядко имат правомощия за вземане на каквото и да е решение. Такива клиенти обикновено са обвързани по веригата с още много хора: началници, колеги, друг вид специалисти и подизпълнители. И всеки от тях смята за свое задължение да „съгласува“ текста и да го редактира от своята камбанария. В резултат не се получава нищо добро. Загуба на време, нерви, хаос в комуникацията.

Тип №10: „Антиподи“

Това са такъв тип клиенти, с които не работя въз основа на собствените си предпочитания или интуиция. Такива клиенти наричам антиподи – това са хора, най-често противоположни на мен по тип, възгледи, характер и т.н. С тези хора просто нямам желание да работя. Но това могат да бъдат  и стоки (услуги), които не искам да продавам чрез текстовете си. Типът е много размит. Може да бъде описан в стил: „Добър човек си, работяга, мил, със семейство, честен… Но не ми харесваш“.

Може би си мислите, че капризнича, отказвайки поръчки от прищявка. Мога да ги изпълня, разбира се, но е по-лесно да се откажа от потенциалната проблемна поръчка и да се заема с друга задача, в която:

• Споровете с клиента ще са минимални.
• И аз, и клиентът ще сме насочени към резултата.
• В мен ще има интерес и ентусиазъм при писането.

И знаете ли кое е най-любопитното? При подобна, на пръв поглед, твърде строга филтрация, поръчките не стават по-малко, както се очаква. По-скоро обратното. Освен това, получавам удоволствие от това, което правя и чувствам значимостта на работата си. Особено, когато виждам как тя носи резултати на клиентите ми, които те са способни да оценят.

И накрая заключенията

По-често се срещат клиенти от смесен тип. Въпреки това, основните характеристики и признаци остават непроменени и не е трудно да ги разпознаете.

Убедена съм, че всеки копирайтър получава тези клиенти, които заслужава. Така че – ако не харесвате клиентите си, вината не е толкова в тях, отколкото във вас. Като копирайтър на свободна практика вие избирате хората, с които да работите. Едни плуват по течението и се хващат за всичко, което им се предлага. Някои могат да си позволят да изчакат и да вземат онази задача, от която получават едновременно удоволствие и пари.

Ако се колебаете дали да работите с клиента или не, помислете колко общо време (както за написване, така и за комуникацията с клиента), усилия и нерви ще изисква заданието (като се имат предвид характеристиките на клиента) и сравнете с цената. Като правило, ако клиентът е проблематичен, цената ще бъде много по-ниска на фона на всички усилия, време, нерви. Направете си заключения.

Ценете себе си и своето време.

Пожелавам да попадате само на клиенти, с които ви е приятно да работите!

Хвърлете един поглед и на клиентите, с които предпочитам да работя ТУК.

П.П. А как работите вие с клиентите? Ще се радвам да споделите опита си в коментарите.:)