Фрийлансът – свобода или несигурност

Jump_pos

Тъй като предприех великански скок от работа на пълен работен ден в офис до копирайтър на свободна практика, мога да направя някои съпоставки и да кажа какво означава за мен да съм копирайтър. Разбира се, причините да стана копирайтър на свободна практика не са една или две, а комплекс от избори и решения. Но сега, когато ежедневно се занимавам с това, съм в състояние да усетя ползите и „минималните” разлики. Това са нещата, които ценя най-много:

Чувството на контрол

Започнах да следвам естествения си ритъм на продуктивност.

Преди да стана копирайтър на свободна практика на всички предишни работни места спазвах строг работен режим. След като останах сама и разполагах вече с цялото време на света, аз осъзнах, това което винаги съм знаела – имаше часове от деня, които не „са ми сила”.

friylansat-ndash-svoboda-ili-nesigurnost2В моят случай – аз съм по-продуктивна и креативна в сутрешните часове до към обяд и вечер. Което означава, че следобедите ми обикновено са малко на принципа „няма ме”: трудно се концентрирам, разсейвам се, повече усилия полагам, за да действам по дадена задача или с две думи – не върви.

В такива случаи се натискам да върша нещо, само ако наистина имам нужда да спазя краен срок. Обикновено гледам следобедите да се отдам на по-леки задачи, тъй като нивата ми на продуктивност тогава са най-ниски. Това е нещо, което истински осъзнах и признах пред себе си, едва когато преминах на свободна практика, въпреки че съм имала този естествен ритъм през по-голямата част от живота си.

Следвам страстта си

friylansat-ndash-svoboda-ili-nesigurnost3За мен изборът да се занимавам с писане всъщност е резултат от много години планиране. Винаги съм знаела, че искам да бъда самостоятелно заета и че в идеалния случай бих искала да стана писател. Докато не започнах да получавам първите си платени задачи за писане, мисълта, че мога да казвам „Аз се прехранвам с писане“ не беше нищо повече от един следобеден блян, прекъсван от звънящите телефони в офиса.

Харесва ми да мисля, че дори ако тази свободна практика вземе, че не проработи в дългосрочен план (въпреки че аз съм решена, че ще), все пак ще се чувствам удовлетворена, че съм се захванала и няма да съжалявам. Както и да е, ако нещата продължат да набират инерция, както се случва, надявам се никога да не ми се налага да се замислям за това.

Без стрес

Допада ми да усещам, че съм доста организирана и контролирайки собствената си натовареност добивам увереността, че всяка задача е точно планирана. Това, което открих, когато работех в офис е, че източникът на стреса ми винаги идва от другите хора. Нещо подобно на това, когато видим някой друг да се прозява, не след дълго и ние го правим.

friylansat-ndash-svoboda-ili-nesigurnost4Открих, че дори един човек в моя екип да се чувства стресиран, не след дълго чувството се прехвърля и към мен, независимо дали е имало причина или не. И това създава усещане за невъзможност да се измъкнеш, да се отърсиш от напрежението и правиш сякаш всичко по-лошо. В такива моменти какво ли не съм давала да съм в състояние да си взема компютъра и да работя от вкъщи поне за ден. Когато останах сама с моите собствени устройства (лаптоп, телефон) открих, че съм много по-спокойна и много рядко се стресирам от работата.

Никога повече сутрешни препускания до работата

Всъщност съм късметлийка, че предишните две работни места бяха съвсем близо до жилището ми. Обаче съм имала и работа, придвижването до която изисква безкрайни часове висене по светофарите (тогава, когато 5 минути ти се струват като 5 часа), прекачвания и кошмари, за да стигнеш до офиса.

friylansat-ndash-svoboda-ili-nesigurnost8

Сега съм особено радостна, че не се налага да пътувам до работата си (освен ако не искам това), губейки ценно време. Приятно е да се събуждам и да мога да избирам работното си място за деня. Моментът с изборите не предполагах колко по-отговорен може да те направи. Все още не ми е домъчняло и не изпитвам никакви копнежи да се върна да работя в офис.

Импровизирани почивки

Нещо, което много ми харесва във фрийланса е, че мога да спра и да си почина по всяко време – за 5,10,30 минути, ден, колкото е нужно. Топката е в мен и аз ще съм „виновна”, ако съм спазила или не даден срок. Няма нужда да искам почивен ден месец по-рано и след това да изчакам, докато наближи времето, за да видим какво е „положението”. На мнение съм, че смяната на пейзажа (дори и за ден) може да направи чудеса с моята продуктивност. После се връщам към задачите си с желание и освежена.

Мисля за парите по различен начин

friylansat-ndash-svoboda-ili-nesigurnost6Аз не съм много по запаметяването на цифри и постоянните сметки (макар да съм била финансист). Ето защо искам да направя нещата прости, когато става въпрос за пари. Работещите на свободна практика не разполагат със сигурността на редовния доход всеки месец и поради това аз оценявам ползите от финансови резерви. Гледам на парите по-уважително и като на приятел в нужда. И въпреки че не си купувам футболни отбори и острови преди закуска, това съвсем не ме обезсърчава. Всеки път, когато започна да се притеснявам за пари, се сещам за рефрена на Боб Дилън:

„What money? A man is a success if he gets up in the morning and goes to bed at night and in between does what he wants to do”

Bob Dylan

Какво означава за вас да сте на свободна практика? Живеете ли според очакванията си?

Коментар ?