Паралелни структури – Препоръка за писане 31

Авторите създават произведения, използвайки паралелни структури: в думите, фразите и изреченията.

Създавайте паралелни линии. След това ги преминавайте.

„Когато две или повече идеи са сходни, – пише Diana Hacker, – те по-лесно се схващат, ако са изразени с паралелна граматична форма. Отделните думи трябва да бъдат балансирани с отделни думи, фразите с фрази, изреченията – с изречения.”

Този ефект е особено очевиден в речите на великите оратори, какъвто е Мартин Лутър Кинг:

„Нека свободата кънти от величествените хълмове на Ню Хампшир. Нека свободата да кънти от внушителните хълмове на Ню Йорк. Нека свободата да кънти от възвисяващото се плато Алегени в Пенсилвания! Нека свободата да кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо!”

Обърнете внимание как доктор Кинг изгражда кресчендо от повторение на думи и граматически конструкции, в даденият случай фраза с предлог, където съществителното обозначава хълмовете, а прилагателното определя тяхното величие.

„Използвайте паралели навсякъде, където това е уместно”, – пише Sheridan Baker през 1962 година. Позовавайки се на Хемингуей и Фройд, той твърди, че „равносилните мисли изискват паралелни конструкции“.

Веднъж, след четене на Бейкър, попаднах на есе на един от любимите ми британски автори – G. K. Chesterton, писал детективски и литературни есета в началото на XX век. Неговият отчасти артистичен стил подчертава паралелните структури в изреченията и абзаците:

„Със своята тояжка и своя нож, със своите тебешири и своята амбалажна хартия, аз тръгнах към великите хълмове.”

Това изречение ни разхожда из страницата на краката на паралелните конструкции: четири повторения на „свой“ и двете в същото време свързани  чрез „и“.

Той продължава:

„Старите поети са предпочитали да пишат за велики хора, а не за велики хълмове; но са седели на велики хълмове, за да пишат. Те са правили по-малко описания на природата, но са я ползвали, може би, много повече“.

Забележете, паралелни са не само „великите хора” и „великите хълмове”, но и „по-малко“ и „много повече“.

Покойният Neil Postman е казал, че проблемите на обществото не могат да се премахнат само с помощта на информацията. Той е изградил своята аргументация върху паралелни утвърждавания:

„Ако в света има гладуващи – а такива има – това не се случва от липсата на информация. Ако битовата престъпността процъфтява, това не се случва от липсата на информация. Ако издевателстват над деца и бият жени, това няма нищо общо с липсата на информация. Ако училищата не работят и не се съобразяват с демократичните принципи, тук също няма нищо общо с липсата на информация. Ако ни заливат тези напасти – това е, защото липсва нещо друго.”

Започвайки всяко изречение с „ако” и завършвайки четири поредни изречения с „липсата на информация”, Постман изковава езика си и създава убеждаващ ритъм.

Аз изведнъж започнах да виждам паралелите навсякъде. Ето откъс от последния роман на Филип Рот „Заговорът срещу Америка“ (The Plot Against America). В едно от неговите запазени дълги изречения, Рот описва живота на работещите евреи в Америка през 40-те години на 20-ти век:

„Мъжете работеха по петдесет, шестдесет и дори седемдесет и повече часа на седмица; жените работеха през цялото време; без помощта на пестяща енергията техника, те перяха бельо, гладеха ризи, кърпеха чорапи, оправяха якички, пришиваха копчета, проветряваха от молци палтата, полираха мебели, метяха и миеха подове, миеха прозорци, почистваха мивки, кранчета, тоалетни и готварски печки, прахосмукираха килими, грижеха се за болните, пазаруваха продукти, приготвяха храна, хранеха семействата си, прибираха по шкафовете, наблюдаваха боядисването и дребните ремонти, организираха религиозни церемонии, плащаха сметки и водеха домовата книга, и едновременно с това следяха за здравето на децата си, техните дрехи, спретнатост, хранене, учене, поведение, дати на раждане, дисциплина и морал.”

В този впечатляващ регистъра могат да се преброят 19 паралелни „перяха бельо” фрази. Но това, което прави изречението звучно, е епизодичното отклонение от модела, например: „чистеха мивки, кранчета, тоалетни и печки”. Този ефект го има и в първата част на изречението. Рот е можел да напише: „Мъжете работеха по петдесет, шейсет, седемдесет часа на седмица”, – идеален паралелен ред от определения. Вместо това, той ни дава: „и дори седемдесет и повече”. Нарушавайки модела, той слага акцент върху последния елемент.

Това умишлено нарушаване на паралелността също така добавя мощ в края на речта на Мартин Лутър Кинг:

„Нека свободата кънти от причудливите хълмове на Калифорния! (това съответства на модела)

Но това не е всичко; нека свободата кънти от Стоун Маунтин в Джорджия!

Нека свободата да кънти от Лукаут Маунтин в Тенеси!

Нека свободата да кънти от всички хълмове и височини по Мисисипи. От всички страни, нека звучи свобода.”

Когато Кинг насочва компаса на свободата към страната на расисткия Юг, той променя модела. Общата топография на Америка се заменя от местности, явно асоцииращи се с расизма: Стоун Маунтин и Лукаут Маунтин. Последната вариация покрива не просто издигащите се планини, а всеки инч от Мисисипи.

Всеки писател може да пропусне паралелността. Резултатът за читателя е сравним с дупка на магистралата. Може силно да се разтресе.

Какво щеше да стане, ако създателите на Супермен ни бяха казали: Човекът от стомана защитава истината, справедливостта и още много американски ценности? Какво щеше да стане, ако Свети Павел ни учеше: трите основни добродетели  на същността са вяра, надежда и ангажираността с добри дела? Какво щеше да стане, ако Абрахам Линкълн бе написал за правителството: от хората, за хората и цялата нация, включително червените и сините щати? Тези нарушения на паралелността ни напомнят за строгата симетрия на оригиналите.

Практическа работа

1. Анализирайте някои от последните си статии, спомняйки си за паралелността. Намирате ли примери, в които сте използвали паралелни структури. Попадате ли на „дупки“ в текста – бягства от паралелната структура, които могат да объркат читателя?
2. Имайки предвид новата препоръка, започнете да търсите паралелност в романите, документалната проза и журналистиката. Когато намерите примери, маркирайте ги с молив. Обсъдете ефектите от паралелните структури. Започнете с примера от Филип Рот, посочен по-горе.
3. За забавление, вземете слогани и поговорки с паралелна структура и преработете последната част. Например: „Джон, Пол, Джордж и барабанистът, който носеше очила-велосипеди.” (имената на четиримата от „Бийтълс”, последният в списъка е Ринго Стар).