Препоръка №39 – залог на глагола

preporaka-39-zalog-na-glagola

Избирайте между деятелен и страдателен залог в зависимост от смисъла.

Златно правило за пишещите: „Използване на активни глаголи“. Тази фраза се повтаря безброй пъти на всички семинари с такава убедителност, че задължително трябва да е истина. Но дали е така?

Вижте предишния абзац. В първото изречение не използвам глагол. Във второто – това е пасивният глагол „се повтаря“. В последното – отново няма глагол. Моята хитър трик се състои в това, че понякога може да се създаде прилична проза и без деятелни (активни) глаголи.

Разликата между деятелен и страдателен залог ми обясниха в пети курс. Но защо тази разлика е важна, научих много по-късно. Но първо нека опровергая широко разпространеното погрешно схващане. „Залог“ на глагола (деятелен/страдателен) няма нищо общо с „времето“ на глагола. Авторите понякога питат: „Добре, а ако текстът бъде написан в страдателно време?“ (в българския език няма такова понятие). Глаголното време определя кога се развива действието. Залогът определя отношението на обекта (подлогът) към глаголното действие – кой прави това.

—    Ако обектът (подлогът) извършва действието, обозначено от глагола – ние наричаме такъв глагол „деятелен“ (активен). Котката изяде мишката.

—    Ако обектът изпитва върху себе си действието на глагола – ние наричаме този глагол страдателен (пасивен). Мишката беше изядена от котката.

—    Ако глаголът не е деятелен и не е страдателен, това е глагол-свръзка (спомагателен), форма на глагола „бъда“.

Всеки глагол попада в една от тези категории.

И трите вида глаголи могат да се използват със всяко време. Глагол в деятелен залог може да обозначи миналото: „Томпсън вкара решаващия гол“. Или бъдещето: „Обзалагам се, че Томпсън ще вкара решаващия гол“. С всяко време. Така че не бъркайте време и залог.

И така, защо залогът има значение? Има значение, защото деятелният, страдателният и глаголите-свръзка по различен начин въздействат върху читателя. Един от любимите ми автори – Джон Стайнбек [John Steinbeck], описва среща в Северна Дакота така:

„Тогава видях човек, приближаващ към плета от два реда бодлива тел, укрепена не от стълбове, а от разклонение от криви клони, забити в земята. Мъжът носеше тъмна шапка, дънки и яке, изтрити до бледосиньо на цвят и особено избледнели на коленете и лактите. Бледите му очи бяха присвити от заслепяващото слънце, устните му на люспи, точно като змийска кожа. Двайсетмилиметровата пушка облегната на живия плет в близост до него, а на земята лежеше скромна шепа козина и пера – простреляни зайци и дребни птици. Аз отидох да говоря с него – очите му сканираха моя „Росинант“, хванаха всички детайли и се върнаха в орбита. Разбрах, че нямам какво да кажа… Така че ние просто се взирахме един в друг“ (из „Пътешествие с Чарли. В търсене на Америка“).

Преброих 12 глагола в този пасаж, 11 активни и един пасивен, съотношение, което биха оценили авторите на книгата „Елементите на стила“ на Стрънк и Уайт [The Elements of Style, Strunk & White]. Поредицата от деятелни поддържа интереса, въпреки че в действителност нищо не се случва. Деятелните глаголи разкриват кой какво прави. Авторът среща един мъж. Мъжът носи шапка. Авторът подготвя за разговор. Те се взират един в друг. Дори неодушевените предмети извършват действие. Пушката се обляга на живия плет. Мъртвият дивеч лежи на земята.

В поредицата от деятелни глаголи е поставен един пасивен глагол. „Бледите му очи бяха присвити от заслепяващото слънце„. Формата предава съдържанието. Очите са изложени на действието на слънцето. Обектът е подложен на действието на глагола.

Това е прийом на писане: използвайте страдателен залог, когато искате да привлечете вниманието към обекта, който изпитва върху себе си действието на глагола. Спомнете си в миналата препоръка (прийом) текста на Джеф Елдър за изчезналите гълъби. Той е използвал страдателните конструкции, за да опише птиците като жертви: „Цели люпила били обгазявани, докато спели по дърветата. Птици се изпращали на пазара вагон след вагон, вагон след вагон... За времето на едно поколение най-многочислената птица на Америка е изтребена.„.

Най-добрите пера правят деликатен избор между деятелната и страдателна форма. Няколко абзаца преди по-горе цитирания откъс, Стайнбек пише: „Нощта беше пълна със знамения“. Стайнбек би могъл да напише: „Знамения изпълваха тази нощ“, но активният глагол би изиграл лоша шега с нощта и знаменията, със смисъла и мелодиката на фразата.

Логично е да се очакват силни активни глаголи в репортаж за борба с последиците от цунами:

„Самолети на спасители от цял свят доставиха запаси за милиони засегнати в Южна Азия в сряда, но поради лоша организация така необходимите храна, питейна вода и лекарства не достигнаха до нуждаещите се“.

Но този автор от вестник „The Washington Post“ използва пасивен залог, когато става въпрос за пострадалите:

„Кутии с храна и вода бяха подредени в хангар на летището в разрушената провинция Aceh в северна Индонезия, а военен транспорт достави един тон продоволствия в столицата на провинцията – град Banda, който беше почти разрушен от земетресение и последвалото след него цунами“.

Paulo Freire, преподавател от Бразилия, използва разликата между деятелен и страдателен залог, за да критикува системата на образованието, която поставя властта на преподавателите над нуждите на студентите. Деспотична образователна система, твърди той, това е система в която:

  • преподавателят преподава, а студентите се обучават;
  • преподавателят мисли, а студентите са предмет на размисъл;
  • преподавателят показва, а студентите изпълняват.

С други думи тиранична система – това е система, в която преподавателите са активни, а студентите пасивни.

Джордж Оруел твърди, че страдателният залог е механизъм за политически манипулации. Вместо да се каже: „Кметът разгледа въпроса и пое върху себе си отговорността за допуснатите грешки“, ние имаме: „Документът беше разгледан и трябва да се признае, че са били допуснати грешки“. Пасивът позволява да се прикрие, завоалира лицето.

Силният активен глагол ще добави цветове в мъглата, създадена от прекомерна употреба на глагола „беше“ и „имаше“. Стрънк и Уайт дават добър пример: „Имаше голям брой мъртви листа, покриващи земята„. А най-добре: „Мъртвите листа покриваха земята“. Седемте думи са се превърнали в четири.

В университета Don Fry ми помогна да разбера как моята проза повяхва под товара на пасива и глагола „бъда“. Изречение по изречение, абзац след абзац започваха със следните думи: „Интересно би било да се отбележи, че…“ или „Биват моменти, когато…“ – самодоволни двуличности, породени от стремежа да звуча академично.

Но има и много успешни примери за употребата на глагола „бъда“. Това чудесно демонстрира Diane Ackerman в един пасаж за разликата между мъжете и жените:

„Целта на ритуала за мъжете е да бъдат овладяни законите на силата и духа на състезанието… Целта на ритуала за жените е да бъде овладяно взаимодействието с хора. Те ще бъдат по-близки и раними една друга, отколкото с мъжете, грижата за друга жена ги учи да се грижат за себе си. Чрез такива формални способи мъжете и жените овладяват собствения си емоционален живот. Но техните пътища по същност са различни, техните биологични течения също са различни. Неговите сперматозоиди трябва да пътуват, а нейната яйцеклетка трябва да се успокои. Удивително е как изобщо оцеляват“.

„Овладява“ – това е най-силният активен глагол. Така както „трябва“ в изречението за сперматозоидите и яйцеклетката. Но в останалите случаи авторът използва формата на глагола „бъда“, които ние погрешно наричаме глаголи-свръзки, давайки живот на опасни асоциации.

И така, „правилото“ на големия палец:

  • Деятелните глаголи движат действието и разкриват играчите.
  • Страдателните (пасивни) глаголи правят акцент върху жертвата, получателят на действието.
  • Глаголът „бъда“ свързва думи и мисли.

Практическа работа

  1. В есето „Политиката и английският език“ Джордж Оруел пише: „Никога не използвайте пасивен, ако можете да използвате активен (деятелен) залог“. „Никога“ – това е преувеличено. Но дайте на Оруел шанс. Обсъдете с колеги аргумента му за това, че използването на пасива играе в полза на нечестните политици, прикрива тези, които трябва да се разобличат.
  2. Внимателно разгледайте шест от последните си статии. Подчертайте всички глаголи в текста. Разделете всички използвани глаголи в три групи: активни, пасивни и спомагателни глаголи. Тенденцията?
  3. Следващата стъпка – да се заменят пасивни глаголи и глаголи-свръзки с активни. Моля, обърнете внимание, че при това се сменят акцентите в изречението. Така, както и семантичната (смислова) връзка между изреченията. Как се променя логиката на изложението?
  4. От този момент, когато четете за политически скандали, обърнете внимание какви глаголи се използват от заинтересованите страни. Особено на тези, които се крият от отговорност.
  5. В „Препоръка №37“ е написано: „Така аз се справих с работата си навреме“. Това е редакция на моя колега Jay Grelen. Първоначално беше: „Така работата беше изпълнена в срок“. Обсъдете разликите.
Коментар ?