Препоръка за писане №49: Учете се на критика
Дори жестоката или цинична критика може да помогне на писателя. Научете се да издържате дори необоснованата критика – това е начин професионално да израснете.
Оставих един от най-трудните уроци за накрая. Аз не познавам нито един човек на когото да се харесва жестоката критика, особено когато става дума за творчество. Но тази критика може да бъде безценна, ако се научите да я използвате. Правилната нагласа може да превърне неприятната, дребнава, глуповата, неискрена, превзета, дори пошлата критика в чисто злато.
За такава алхимия е необходим един магически подход: възприемащият човек трябва да превърне спора в беседа. В спора едната страна слуша само за да намери след това контрааргументи. При беседата върви обмяна на мнения. В спора има губещ и победител. При разговор, беседа двамата могат да научат нещо и има надежда, че няма да спрат до тук.
Въпреки че е много трудно да се следва горното, когато вече отдавна съм взел решение, което изглежда невъзможно като подвиг на Херакъл: аз никога няма да защитавам моите статии от критика.
Да не защитаваш собствената си статия? Това звучи също толкова неправдоподобно като да не духнеш клечка кибрит, която е на път да ти изгори пръстите. Рефлексът да защитиш своята работа от нападки – това е вроден рефлекс, писателски еквивалент на „всичко или нищо“.
Да вземем чисто хипотетична ситуация. Представете си, че съм написал такъв анонс към водеща новина от заседанието на общинския съвет: „Има ли полицията на Сиатъл право да наднича зад надничащите на пийп шоу?“
Сега, да речем, аз получавам такъв коментар от редактора: „Рой, имаш твърде много надничания по мое мнение. Ти си превърнал сериозен материал за границите на неприкосновеността на личния живот в игра на думи. Макар че аз очаквах, че ще се появи Малката Бо Пийп (Little Bo Peep – героиня от детско стихче. Името ? е използвано за игра на думи: в името на героинята Пийп е писък, в статията говорим за „пийп шоу“ – вид стриптийз, от англ. „Peep“ – да надникна, да надзърна“). Ха-ха“.
Най-вероятно такава критика ще ме подразни и аз ще застана в сляпа отбрана, но реших за себе си, че е безполезно да се спори. На мен ми харесва всичкото това „надничане“. Моят редактор го мрази. Той предпочита нещо в духа на: „Общинският съвет обсъжда може ли Полицията на Сиатъл да работи под прикритие, за да провери спазва ли бизнесът за възрастни общинските закони за дейността на подобни заведения“. Моят редактор страда от прекомерна сериозност. Той мисли, че аз страдам от непоправима вятърничавост.
Един от най-старите афоризми за изкуството звучи така (съжалявам за латинския): „De gustibus non est disputandum“. „За вкусове не се спори“. Аз мисля, че „Моби Дик“ е твърде суховат. Вие мислите, че абстрактното изкуство е твърде абстрактно. Моето чили е твърде остро. Вие се протягате за „Табаско“.
Каква е тогава алтернативата? Ако аз няма да защитавам своята работа, няма ли да загубя контрол над хората, които не споделят моите възгледи?
Ето алтернатива: никога не защитавайте своята работа, но обяснявайте какво сте опитали да постигнете. И така: „Джак, аз разбирам, че всичкото това надничане в моя анонс не ти харесва. Опитах се да намеря начин да обясня на читателите смисъла на този закон. Аз не исках полицейските действия да се загубят в масовката на бюрократичния жаргон“. Такъв отговор по-скоро ще превърне спорът (който един автор най-вероятно ще загуби) в разговор, беседа, дискусия (която може да превърне редактора от враг в редактор-съюзник).
Моята позната Anthea Penrose разкритикува моите къси-къси глави на поредицата от статии „Три малки думи“. Тя каза: „За мен това не е достатъчно. Аз точно-точно се зачетох, а ти вече завършваш. Исках да продължи“.
Как бих могъл да променя отношението ?? И защо ми е да правя това? Ако за нея главите са твърде къси, означава, че те са твърде къси. Ето какво отговорих: „Антея, ти не си първата, която реагира така на кратичките глави. Те, естествено, не са подходящи за някои читатели. Но с помощта на кратките глави съм се опитал да привлека към материала читателите, които никога не четат по-големи материали. Получих няколко писма от читатели с благодарност за това, че аз ценя тяхното време, и че това е първата серия от публикации в списание „Time“, която са прочели цялата“.
Друга бележка: „Не мога да понасям как си завършил статията на момента, когато Джейн е дала кръв за СПИН, а ти не ни даде резултата веднага. Искам да знам веднага. Но ти ме накара да чакам утрешния брой. Ти ни експлоатира“.
Моят отговор: „Знаеш ли, самата Джейн даде кръв няколко пъти, тя трябваше да чака резултатите по две седмици. Аз започнах да осъзнавам колко мъчително е такова дълго очакване, когато става въпрос за живот и смърт. Затова реших, че ако накарам читателя да изчака отговора една нощ, това ще го потопи в нейната съдба и ще започне да ? съчувства“.
Такъв отговор винаги смекчаваше критиките и разбиваше стените между нас. Премахвайки препятствията, се създаваше пространство за комуникация, за въпроси, за научаване на нещо ново и от двете страни.
Накратко:
- Не се поддавайте да попадате в капана на спорове за вкусове.
- Не защитавайте инстинктивно работата си от атаките на критика.
- Обяснявайте на критикуващия какво сте имали намерение да постигнете.
- Превърнете спора в беседа, дискусия, разговор.
Дори ако нападките имат личен характер, опитайте се да ги пренасочите към работата. „Какво толкова имаше в статията, която предизвика такъв гняв?“. Ако се научите да използвате критиката, ще растете като автор през цялата си журналистическа, писателска кариера.
Практикум
- Спомнете си как някой е обрулил с твърда критика ваша статия. Запишете същността на критиката. Накарайте себе си да напишете на какво ви е научила тази критика и как това ще ви помогне в бъдещата работа.
- Използвайки същия пример за критика, изпратете бележка на автора на критиките с обяснение какво сте се опитвали да постигнете и защо сте написали статията така, а не иначе.
- Станете свой най-строг критик. Прегледайте купчина от собствените си статии и напишете как може да се подобри всяка една от тях.
- Хората са по-груби и безчувствени, когато критикуват не в очите, а по e-mail. Когато ви критикуват така следващия път, съпротивлявайте се на желанието незабавно да отговорите. Отстъпете леко назад, поемете си въздух. След това се възползвайте от съвета: обяснете на критика какво сте се опитвали да постигнете.
- Авторите често знаят какво точно не е наред в статията им още когато я предават. Понякога се опитваме да скрием нашите слабости от редактора. Какво ще се случи, ако им разкрием част от процеса на писане и редактиране? Може би ще се промени и самият характер на разговора, и автор и редактор ще започнат да работят заедно.